Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL Виж мнението
Аз я намирам на всякъде когато имам нужда от нея. Ако романтиката не е в теб, няма да я видиш никъде.
Едно на ръка, обаче има хора, в които не можеш да я откриеш и да искаш.
Има го и момента, в който искаш върху теб да изпиташ романтика. Да срещнеш и ти романтик, и да си правите романтични жестове.

Под романтични жестове дори не искам да казвам какво имам предвид, защото нямам нищо предвид. Те не се дефинират. Това не са цветята и бонбоните. Романтиката просто е романтика. Наистина я носиш в себе си. И тя не се дефинира.
И е пряко свързана с мечтанието и съзерцанието.


Аз пък поздравявам авторката и й пожелавам да среща повече романтика, но споделена и отразена. Защото в собствения си романтизъм човек може да е много сам... Всеки има нужда, в крайна сметка, от споделеност. Човешките същества сме такива. Не можеш дълго време да се задоволяваш само от твоите си мисли и от красотата, която виждаш и усещаш в сърцето си, но не можеш да споделиш.
Нали в крайна сметка: "Щастието е истинско, когато е споделено".


Ииии, надявам се, на никой никога да не му се наложи да прави комрпомис с това, което е. Или със собствените си желания. Визирам Ин*Дъ*Фейс.. Звучиш толкова самотно и примирено. :/

Бтв и аз обичам поезия.. Смятам се за голяма романтичка и мечтателка, мислителка, до болка чувствително същество. От красотата понякога ТОЛКОВА ме боли. А от самотата .. също. И то не е самотата да нямаш човек до себе си, а тая самота, че си самотен, неразбран и несподелен.


Дам.. това беше един рачешки пост.