Дразни ме начина, по който казваш, че ТРЯБВА да се постъпва в една връзка. :> Какво значи 'момчето трябва да дава повече' или 'аз направих така, че да тръгнем, тя ТРЯБВА да бла бла'...
Дава се еднакво и от двете страни. Това е. Вашия случаи е типичен и е като моя едно време... което е грешка.
Аз в началото на връзката ни бях супер влюбена, ентусиазирана, въодушевена и т.н., постоянно го търсех, сещах се за него и му го показвах, отделно не ми излизаше от главата и като цяло ме беше обсебил. Това никога не ми е пречело, дори ми е хубаво, но отсрещната страна явно 'се задушава' и губи интерес. Човека срещу теб трябва да се съмнява едва ли не и да не за чувства напълно задоволен, за да се сети, че трябва да ти отвърне със същото, което ми е ОБИДНО. След време спрях да се държа така и то с огромни усилия, защото съм си такава и той пък започна да се държи като мен, което също е обидно. Не просто за мен, а и за връзката ни. Какъв е гадния начин (гаден, защото е обиден за мен и не го одобрявам, но явно действа) да се справиш с положението? Даваш, даваш, даваш и спираш. Човека до теб прави същото... и спира. И така никога не сте на едно стъпало и никога не се докосвате. Другия вариант, който смятам за много по-хубав: Не се приемате за даденост и показвате обичта си постоянно и еднакво. Не се самозабравяте и не мислите само за себе си. Много е важно да сте влюбени. Твоето момиче явно не е. Явно е решила, че вече те е спечелила и няма нужда да се вълнува часове преди срещите ви, няма нужда да ти казва, че има нужда да те види и такива ти неща. Това ми е обидното. Не казвам, че трябва да се държите като лигочи от 5ти клас, а че не е лошо да сте мили един към друг, а не когато видиш, че човечето ти се прехласва по теб да си кажеш "а той/тя ми се радва, ми хубаво.". Не можеш да се оставиш просто да ти се радват. Ако имаш чувства към отсрещния изпитваш нужда да МУ се радваш. Ох. Може да се говори много за това. :> Пак ще постна нещо, което съм поствала милион пъти:

„Когато двама души се срещнат и се влюбят, появява се внезапен поток от магия. В този момент магията присъства естествено. Ние се храним с тази безплатна магия, без да желаем да произвеждаме друга. Един ден се събуждаме и откриваме, че магията си е отишла. Ние се блъскаме, за да я върнем, но вече е прекалено късно, изхабили сме я докрай. Трябва от самото начало зверски да работим, за да произведем допълнителна магия. Работата е трудна, особено когато изглежда, че магията е в изобилно и предостатъчно количество, но, ако не забравяме да я правим, ние значително подобряваме шансовете си да задържим любовта."