Страх ме е от тва обвързане, просто ей така ме е страх. Имала съм 1 сериозна връзка, която продължи почти 2 години. Когато се разделихме с приятеля ми (по взаимно съгласие, въпреки че аз дадох идеята...още се чудя дали не сгреших) сякаш се почувствах по-добре. Но пък се затворих в себе си и не обръщах никакво внимание на момчетата.... По едно време лятото само имах някви забивки, но пък се случи под въздействието на алкохол ;D От май-юни някъде, когато скъсахме до края на октомври миналата година не се бях доближавала до мъжко, до мъжка ДУША, така да го кажа... Не че съм страдала от липса на внимание, просто живеех в некви си мои спомени. Живеех в няква си 2010, най-хубавата ми година и отричах реалността. Края на октомври ме запознаха приятелите с едно момче, който беше роден на същата дата с бившия ми. Приятелките ми поеха тая инициатива, щото ме виждаха, че само бившия ми е в главата... Тогава си казах "да, тва е човека - ше му дам шанс". Ходихме месец и половина. И скъсахме. Защото аз бях просто нетърпима!! Държах се с него не с човека, който е, а все едно е бившия ми... Това нали го осъзнах впоследствие, след като скъсахме. Връзката ни беше изградена само от скандали и различия. Просто не знам защо и аз го правех - несъзнателно е, разбира се, но и много глупаво - разбира се, че той не е бившия ми и разбира се, че никой не може да го замени... Толкова много ми липсваше.... Скъсахме точно на Коледа и от тогава просто бях разбита на всички страни. Разбира се не съм била кът онез депресарките от facebook "...сърцето ми като стъкло се разбива, кой парчетата ша събира" дрън-дрън!... НЕ разбира се, просто ми беше кофти отвътре и се затворих още повече. Имаше доста момчета, които ме харесваха (и наистина за повечето си струваше да опитам, но уви) - аз никво внимание, батка.... Сякаш бях станала А-сексуална Аз се смея, ама ме беше налегнала брутална носталгия към 2010-та. Живеех със спомените, а не с реалността. И така беше, докато не се срещнах с В. (6 май). Ние се познаваме от доста време (септември, мисля че беше, когато го видях за първи път). И както ви обяснявам - тогава не му обърнах никво внимание. Бяхме се виждали 3-4 пъти - главно се срещахме, за да си вземем с една приятелка амфети от него... Ама тва е минало, както и да е. Веднъж излезнахме на кафе аз, той и най-добрата ми приятелка, понеже той си я беше харесал и искаше да се запознае с нея на живо. Обаче тогава тя му направи адски лошото впечатление... Беше се напушил леко и аз нали като го усетих и го подхванах - почнахме да развиваме некви теми хахахах... 3 часа не млъкнахме двамата, а bff ми не си отвори устата. А тогава и двете си имахме гаджета (не знам дали тая подробност е от значение, ма как и да е) И такам, аз просто се опитвах да избегна нелепите ситуации. Но пък си го харесах само като приятел тогава ) Мина се известно време - bff ми и той се скараха. Видяха се веднъж и повече не се. Той ми писа преди 1 месец да се видим (не за първи път ме кани) и аз се съгласих... Какво толкова... Излезнахме на 6 май и си изкарахме много яко ) Пихме яко и се целувахме...и абе .. хах яко ни беше. И двамата си мислехме, че след тая история няма да искаме да се видим повече, но и двамата го искахме... Та, той ме покани пак да се видим. Направихме го, след тва говорихме - и двамата си казахме, че искаме сериозна връзка. Въпреки че аз бях 90% сигурна, че той няма да иска да ме види, след като го направихме. Бях подготвена да бъда заебана и ми беше се тая. Ама не - той ми звъни, той ми пише, той се държи мило с мен. Причината за тези мои съмнения е, че той досега не е имал сериозна връзка. Но пък ясно ми заяви, че иска да има такава точно с мен. До този момент нито веднъж не ми е показал причина да се съмнявам в него, напротив - показва ми колко бързо и силно се е привързал към мен, колко ме харесва и такива хубави неща, които радват всяко момиче :P А да, И НЕ ЛЪЖЕ. Хубаво си изкарваме засега, но пък имам някъв страх в себе си - ако ме зареже? Ако изведнъж променя характера си (често сменям личността си несъзнателно...) и той се откаже от мен?? Ако нещо се случи??? Хубавото в тая история е, че го приемам такъв какъвто е - не търся общи черти у него с бившия ми. В. е сякаш моят мъжки вариант - толкова се допълваме Просто сме ебати яките пичове... Сякаш мислим по един начин, може би щото сме лъвове и двамата... Страшно ме радва тоя човек Не искам да свършва това - яко ми е с него. Мисля, че той наистина ще ми помогне да превъзмогна НАПЪЛНО бившия ми.... Само едно не искам - да завърша като ония депресарките от facebooka "пак дишам съмъ съмъ съмъъ ... без тееееееб ..." бляя... това толкова ме травмира направо.... НЕ искам да съм така - никога не съм била депресирана, батка винаги съм си била ухилена и лъчезарна - не искам да съм наранена или няква такава разочарована. Просто ей тва ме яде отвътре... :// Знам само, че дори да ме заебе точно в тоя миг ще се справя и ще го превъзмогна, щото не съм влюбена в него Смисъл адски много го харесвам, искам да бъда с него нали, но ме е страх да се влюбя в него, заради тоя страх. Просто трябва да let go от всичко ...може би? :/ Кво мислите?? =D