Откровение

[Tutmanik]

Хора, просто не знам откъде да започна и не знам какво да правя... дори не знам как някой би ми дал адекватен съвет,но ще кажа каквото ми е на сърце, защото вече не издържам.
Всичко започна края на 2010 година, когато на края на лятото аз си живурках на макс и си изкарах прекрасно. Малко преди първия учебен ден отидох на рождения ден на една приятелка. Беше в едно заведение и имаше едно момче, което беше от моето училище- не си говорехме, нито нищо- даже не го знаех кой е. Връщам се аз вкъщи заспивам и на сутринта ме събужда телефонът с смс от него ........ И от тук като се почна една.. Първо го режех, после ми стана интересен, после започнах и аз да го търся и докато се усетя бях влюбена в него до уши- ама от онея супер гадните влюбвания, дето момчето е гадняр и пише някви супер мили работи и ти просто не знаеш защо си влюбен, но като го видиш целия изтръпваш, появяват се пеперудки в стомаха и т.н.. сигурно знаете за какво става въпрос( ако не знаете още по-добре-пожелавам ви никога да не разберете) Толкова много работи преживях, толкова много страдах, толкова много ме нарани тоя идиот и чак началото на тази година сложих наистина край с нашите взаимоотношения, защото чувствах че вече нищо не е останало от мен.. чувствах се гадна, използвана.. да не говорим, че нараних адски много едно момче, което много ме обичаше ...и всичко това заради онзи кретен. Тръгнах с едно момче, което наистина много ме харесваше, даваше всичко за мен и толкова ме боготвореше, че нямаше как да не му дам шанс. Въпреки че не се бях отърсила ни най-малко от онзи дрисъл, реших, че това момче наистина ще ме направи щастлива и въпреки че му обяснявах как съм съсипана и не съм готова за нова връзка и че само ще го нараня, той настояваше.. И така имаме връзка от близо 6 месеца вече ...В началото беше добре, но сега просто не мога да го трая... всеки ден се караме супер е инфантилен, никога не ме разбира и просто ме дразни с присъствието си. Като си пишем имам чувството, че си пиша с някой петокласник ..абе просто не мога да го позная. Откакто тръгнахме и той ли се промени аз ли -нещо не ни върви приказката. А той си мисли, че това между нас е супер сериозно, но аз просто вече наистина не мога да го трая.... мислех си, че го обичам прекарвахме си супер всичко беше окей, но изведнъж започнах наистина да не го трая. И колото повече се опитва той да оправи нещата, толкова повече му се дразня.. Да не говорим, че бях забравила напълно онзи кретен и приятелят ми е виновника за това, за което съм му наистина благодарна, но просто не знам какво ми става. На мен ли, на него ли... На всичкото отгоре сме в един клас и просто ... нямам думи в момента се смятам за отвратителна използвачка, защото това ще е второто момче, което ме обича истински и аз ще го нараня. Само малко да ме изнерви и веднага се сещам за онзи олигофрен... Просто не знам какво да правя, даже това което написах изглежда нелепо.. Супер ми е гадно винаги се сещам за него......