Напоследък , когато влезя във форумът забелязвам много подобни теми от рода на : "Харесвам я но ме е срам да и кажа " ,"Защо се притеснявам" , "Как да говоря с момиче" ... абе все едни и същи и във всичките фигурира срамът. Е нека не си губим времето да пишем на всяка тема едни и същи неща , а така да кажа по-начетените от нас да изразят тяхното мнение и техните преживявания които са им помогнали да преодолеят притеснението от другия пол...
- Аз лично смятам че нещото което действа при мен е упоритоста ... не говоря за това да ходя като кон с капаци и да си бия главата в стената от упоритост , а по скоро ако момичето ми харесва до толкова , че когато се сетя за усмивката и , и аз да се усмихвам , тогава инстинктивно започвам да гоня щастието си. Притеснявам се точно докато се срещна с нея. През тези минути докато я чакам или я виждам как идва срещу мен в главата ми минават куп неща , но винаги последната ми мисъл е : "Боже .. искам я и ще я получа" и с първото "Здрасти" няма и следа от притеснение в мен ,започвам да се чувствам спокоен и думите които да и кажа сами се появяват .. чувството е страхотно. :]
Е дано и другите съфорумци да се "престрашът" да напишат нещо от сорта ..