Първият ми приятел ме чака почти година. Все чаках да съм "готова", но така и не дойде този момент. И аз не разбрах какво точно е да си готова. И все пак в някакъв момент той наистина имаше нужда от това. Не само физически, но и психически, тъй като сексът сближава хората когато са във връзка. Не знаех кое точно ме притеснява. Може би си мислих,че след първия път едва ли не целия ми живот ще се преобърне, защото около мен все се говореше колко е важно, как трябва да се чака и т.н. Е, в крайна сметка се престрашихи си казах - каквото ще да става. Явно няма да съм готова. Направихме го. Признавам си, че първият ми път не беше кой знае какво. Обаче се случи и нещата се промениха в положителна посока. Наистина много се сближихме и всичко стана още по-чудесно.

Не знам защо ти разказах историята ми. Може би, за да видиш, че има и други като теб. Не искам да те убеждавам да се хвърлиш веднага и да го направите, но си помисли. Докога ще се отлага? има ли смисъл да чакаш, ако това е ТВОЯ човек?Пък и колкото и да е търпелив и той си има някакви нужди..особено на 17. Според мен все пак си поговорете и съм сигурна, че ще ти излязат някакви притеснения на яве, които в последствие може да обсъдите двамата. И все пак сексът е нещо страшно хубаво и ако е с подходящ човек ще го искаш постоянно.