Цинизъм...

Не, то ще стане така: приятелят й евентуално ще я зареже и тя ще си намери друг, който да я чака и на него ще му пусне и онзи ще позеленее от яд ИЛИ като я зарежат, ще се уплаши, че всички мъже така препират и ще се про*** от задължение.

Да, година и 1/2 наистина е бая време, но щом не иска, защо да го прави? Трябва да има вътрешна убеденост за подобни неща. Когато нещо е мотивирано с желание, резултатът после е по-добър. Поне според мен, защото при мен се получи така.
И не одобрявам човек да се чувства ненаред от самия себе си и от собствените си потребности или липса на такива.
Не ти, нито който и да е писал в темата, е мерило за това какво е нормално конкретно за самата авторка. Тя няма потребност от такава близост, ти на нейно място би имала още на 1вия месец (да речем). Чиста психология.
Да демонстрираш нетолерантност и дори осъдително поведение не е от най-добрите неща, които можеш да направиш.
И още нещо: какви последствия ще й донесе нейното поведение, си е проблем на авторката. Тя после ще бере, каквото и да и се случи от това, че не иска все още секс. Тва не значи да прави неща, които са в противоречие с желанията й/потребностите й & so on.
Отделно, тя самата би следвало да си реши от какво ще се опари повече: 1. да направи секс колкото да угоди на приятеля си и рискувайки (дали ще й хареса или не е риск, когато няма психологическа мотивация да го направи) 2. да бъде зарязана
То в крайна сметка такива крачки са и въпрос на преценка какво си готов да дадеш, какво си готов да изгубиш, с кое би направил компромис.

Мен по- би ме боляло да съм сама, отколкото да се жертвам за някого, но аз съм човека с ниското самочувствие в тоя форум, така че какво си говорим
Ако тя по някакъв начин мисли, че да му пусне би й уронило достойнството (защото тя не го прави по свое желание и това отнема от красотата на този акт), за нея би било обратното - по-добре сама, отколкото да направи това, което не иска.



В кратце аз просто повтарям поста на Violenza. Но както винаги исках да поразсъждавам над проблема.