Душко, няма как да му го кажеш. Всъщност има как, въпроса е че думичките са като разлята течност върху горещия асфалт през лятото - изпаряват се почти мигновено. Докато мигнеш, и течността е изчезнала безследно. Каквото и да му казваш, по какъвто и начин да му го казваш, за него това не означава абсолютно нищо - като малките камъчета, които подметката на белите ти кецове подритват докато ходиш.

Колкото това как да му го докажеш - не знам. Щом той така дълбоко се съмнява с теб, съм склонна да мисля че наистина има причина. Пък дори и да няма, сивите клетки между малките ти ушенца, от смазка ли се нуждаят? Да не би да са ръждясали от прекалено рядка употреба? Тук помощ затова как да му го докажеш няма да намериш. Покажи си нослето навънка, събери кураж и си сърбай попарата, макар и гореща, макар и да изгори розовото месо между зъбите ти.

Малко се поувлякох, Валдес, ама казах каквото исках да кажа.