еми да от един квартал сме но не съм го виждала от един месец и честно казано много ми липсва но като се замисля е по добре че не го виждам...не знам каква съм но знам само едно че съм глупава за това че се влюбих в него.почти 8 години мислих мислих чудех се какво точно чувствам към него но ако го харесвах едва ли щеше да продължава 8 години и да не минава минута без да мисля за него и да плача...усмихвам се смея се когато съм с хора но вътрешно болката ме изгаря душата ми плаче понякога имам чувството че съм изтощена да страдам че нямам сили вече