Как мога да се оправя с вродената си меланхолия? :>
Не е като да не съм щастливо на моменти, но са изключително редки моменти и изключително за кратко. И като цяло съм човече, което може и се радва на много, ама много простички неща, ама ужаааасно простички, от това да ме пипат с пръстче като момент на интимност, до това да видя пълзящо охлювче пред краката си и да се спъна, за да не го настъпя. И като цяло моето щастие не се състои в това да подскачам и крещя от радост. Моето щастие е спокойно, което просто ме усмихва и разплаква. Аз обичам да плача от щастие.
Но основното ми състояние е на някакво тъжно човече, не депресирано държа да отбележа, не и отчаяно или недоволно, просто спокойно тъжно и самотно. И както ме радват много простичките неща, така и също толкова простичките ме натъжават. Дори може същите тези, които ме радват, да ме натъжават.
омг аз съм ужасно сантиментално, дребнаво, обичливо и романтично човече, като под последното не разбирам само и единствено отношенията между мъжките и женските човечета.
Ох. Аз съм дете, опаковано в тяло на възрастен. Не съм постоянно такова, това е сигурно, но чувствам, че никога няма да го изгубя.
(тук е момента да отбележа, че гледам Евровизия и току що видях германската песен и омг вокалиста е толкова прекрасен <3 ...но това е лирическо отклонение дами и господа)
Както и да е... разсеях се. После ще се довърша.