Как мога да се оправя с вродената си меланхолия? :>

[djipsito]

Не. Аз не намирам прилика.

[RedArmy]

Тея двамата май са братя, устните и очите са им еднакви, а също и умрялата физиономия ахаха. WAX-e, излез от филма момче.
Иначе относно темата - напук на всички твърдения, не мисля, че човек може да се промени, освен ако не му се случи нещо, което драстично да му промени начина на мислене. И аз съм доста меланхоличен макар че ако питаш някой който ме познава сигурно ще каже, че съм душата на компанията и че винаги ще намеря забавното в нещата, но всъщност не мога да кажа че съм щастлив. Не съм депресиран обаче. Просто си приемам живота такъв какъвто е, но не съм щастлив.

[montana6]

Явно просто си си такава - меланхолична. Така го усещаш света, такива са ти чувствата. Все пак аз вярвам, че човек със силата на волята може да промени начина си на мислене и оттам - светоусещането си. Не ти пречи да пробваш, стига да имаш желание, въпреки че съм забелязал, че ти обичаш само да споделяш и нищо повече.

Едно от основните неща, на които трябва да наблегнеш, е да не гледаш на дребно. Обръщаш прекалено внимание на малките (или простичките, както ти каза) неща, следователно ти влияят повече, отколкото трябва. Простичките неща те съпътстват по всяко време в ежедневието ти и по този начин се получава една нестабилна психическа основа, прекалено подвластна на външни фактори. Това за мен е резултат от тесен кръгозор, от което произтича неспособността за по-мащабен поглед над нещата и над живота въобще.

Как може да не гледаш на дребно и да не си толкова подвластна на външни фактори? За да стане това, трябва да имаш някакви идеали, цели, ценности, в които да вярваш. Безверието и бездуховността убиват, без тях просто съществуваш. Това, фактически, е основата плюс стремежа да обогатяваш знанията и културата си.