Нашата История ^_^

**StillUnbroken** · 05-26-2012, 19:18

Всичко започна през декември 2011 г. когато се запознахме на една хижа по малко необичаен начин за който мисля да си замълча

.Въпреки че аз си имах приятелка а тя беше сама я харесвах от много време насам.. но тъй като аз съм неразбран и инат човек неисках да зарежа приятелката си , докато не разбрах каква е всъщност

.Докато течеше процесът на "зарязване" от моя страна тя си намери приятел.На гадната дата 2ри февруари

.Така и двамата се озовахме във обвързано положение

.След известно време писане в скайп започнахме да се привързваме все повече един към друг и да си повтаряме как "Тя е моя , ти си мой" и колко хубаво щеше да е да сме заедно.Но уви това не се случи толкова бързо и тя ми каза , че ще ме чака да остана сам , тоест да зарежа настоящата си приятелка

.Скоро започнахме да излизаме на разходки и да си говорим за най-различни неща докато времето минаваше нямахме търпение да дойде следващия ден за да си поговорим или да се видим отново.Така дойдоха и дните в които започнахме да си говорим когато си лягахме късно вечер.Всичко беше като един вълшебен свят пълен с мечти и желания.Тя беше толкова красива и всеки път когато излизахме някъде не спирах да я гледам и имах чувството че времето спира когато тя е около мен и целият свят ставаше наш.Пишехме си по много и си споделяхме хиляди неща.Тя стана най-добрата ми приятелка и винаги се обръщах към нея когато имах нужда.Говорехме си как някога ще бъдем заедно и ще правим хиляди неща заедно.
Никога преди не се бях чувствал по този начин.Тя ме караше да се усмихвам само като ме погледнеше. Имах нужда да бъде до мен и да не спираме да говорим и да се смеем. Може би се увлякох прекалено бързо.Не знаех дали е за добро или за лошо просто така го чувствах.Имах нужда от нея.И всеки път когато говорехме за нас, което още не съществуваше, изглеждаше все по реално и близо, но все не идваше.. почти се бях предал когато се реших и и казах, че всичко с онова момиче е приключило.. тя беше готова да полети и да вика, но това беше само началото. Обичах я.. още тогава я обичах, може би повече отколкото трябва.. отново излизахме говорехме си смеехме се но тя никога не се осмели да направи първата крачка. Веднъж бях болен и си говорехме.. стана въпрос за нас и как наистина искам да сме заедно и тя беше просто на седмото небе едва ли не крещейки...тя просто промени живота ми...!