Днес ѝ звъннах, направо с думите: кво целеше със смс-а от снощи ?
Отговорът бе: ами аз си мислех, че ще се зарадваш, че съм ти писала.
Като усети, че подобен смс не е за радост, почна да сменя на вълната: ами аз не вярвах, че ще те събуди звука на телефона.
Припомних ѝ, как и преди съм се събуждал от смс-и през нощта. Малко се правеше на шантава, но после се сети и се съгласи.
Почна едно неловко мълчание от другата страна на телефона, което не знам, колко е искрено.
Направо ѝ казах: ако не искаш да сме заедно, кажи ми го, а не да ми пращаш подобни гаврещи се смс-и. Какво целиш с тях ?
И тя почна: ама аз очаквах да ми пишеш за лека нощ, както правиш всяка вечер.
Отговорих ѝ, че явно това го е приела за даденост и че понякога и аз се нуждая от някой, който пръв да ми прати нещо я за лека нощ, я за добро утро или изобщо пръв да започне комуникацията.
Всичко това се разиграва, докато чаках един приятел да дойде у нас с приятелката си. Гаджето ми се оплака, че днес няма кво да прави и че няма планове. Питах я, дали иска да се видим и ѝ предложих да дойде у нас. Като ѝ споменах, че ще съм с това момче и гаджето му, тя директно отказа да дойде с думите: ами вие си компания, вижте се.
Просто исках да ѝ покажа, че тя на мен не ми пречи да се събирам с приятелите си.
После каза, че утре сме щели да се видим...