Просто гледах да съм толерантен с нея. Често си казвах: дали пък наистина не ограничавам свободата ѝ ?
Не искам да ме чувства като някакъв диктатор, който да ѝ забранява да излиза, само и само да прекарва времето си с мен.
Ама явно голямата свобода удря на слободия.
Или просто не държи на мен.
Иначе си прав - вероятно ще потърся друго момиче, което ще оценява това, което правя за нея.
Даже в момента се сетих за нещо, което се случи тия дни: бях живял в Испания и там на един плаж намерих симпатична, но простовата гривничка с малки миди и раковини. Тогава още нямах приятелка, но я запазих. Много време не се бях сещал за гривната и както говорех с моята за Испания, ми прищрака в главата за тази гривна. Извадих я и я подарих.
Сложи си я на ръката, без дори едно "мерси" да каже (или да го е смотолевила под носа си). Носеше я 2-3 дни и после спря.
не очаквах някакви оди за благодарност да ми пише или половин час да обяснява, колко се радва на подаръка, но и не очаквах и така да реагира.