.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 9 от общо 9

Hybrid View

  1. #1

    ...this is for the lonely the ones that seek and find...

    Така. Всичко започва през юни 2011. Запознах се с едно момиче в интернет. С времето си допаднахме и започнахме да излизаме. Тръгнахме. Всичко вървеше чудесно, покрай нея се сближих много и с други хора. Бяхме заедно почти шест месеца, като през последният изобщо не бяхме наред. Все се карахме, дърпахме се за щяло и не щяло. И така, на 5 януари тази година се разделихме.На 6-ти щяха да станат шест месеца. Дори след раздялата обаче покрай нас драмата не стихна. Карахме се, сдобрявахме се, карахме се, сдобрявахме се. До едно време. Или по - точно до времето, в което аз не се успокоих и спрях да й се меся в живота. Спрях да показвам интерес към нея. Тогава тя започна да ме търси, да ми дава знаци, че съм грешал и че всъщност й пука за отношенията ни. Интересно как като на едно момиче му угодиш и спреш да го задушаваш с прекаленото си внимание, то започва да се държи с теб по - човешки. Както и да е. През последният месец и половина изгладихме нещата помежду си, говорим си за всичко, освен за личният живот и на двама ни. Искам да вметна само, че не съм спирал да я обичам. Тази вечер обаче ми се струпа много. Разни проблеми с приятели, семейство, ново момиче. Споделих на бившата си, тъй като тя настояваше да й кажа какво ми е, и така се случи нещо неочаквано за мен - тя също ми разказа, че е влюбена в някакво момче от известно време. Когато ми го каза аз...почувствах се странно. Усетих как отново се освобождавам, зарадвах се, че най - после ми е споделила нещо подобно, а не е реагирала остро на въпроса ми "а твоя любовен живот как е". Но и чувството, че една жизненоважна за мен ера си е отишла...непоносимо е. Да не говорим, че напоследък всички покрай мен се обвързаха и се превърнах в един самотник. Да, ходя на работа, но когато не съм ми е конфузно. Искам си момичето и не знам какво да правя. От една страна се радвам за нея и че е щастлива, но от друга откакто я познавам съм предусещал, че тя е момичето за мен. Правил съм какво ли не за нея, опитвал съм се да я изненадам с какво ли не. Обичам я и това е. Ала сега всичко изглежда изгубено, краят изглежда реален. А аз се чувствам изгубен.

  2. #2
    Голям фен
    Регистриран на
    Mar 2012
    Мнения
    635
    Случката е трябвало да си остане в Интернет поради ред причини , които няма да споменявам.Ако наистина смяташ , че не говори наранена мъжка гордост , че някой спи с момичето ти , излезте и и кажи каквото имаш.

  3. #3
    Мега фен Аватара на DisappointedDreamer
    Регистриран на
    Oct 2011
    Град
    София, България
    Мнения
    11 114
    Цитирай Първоначално написано от Furious? Виж мнението
    Случката е трябвало да си остане в Интернет поради ред причини , които няма да споменявам.
    Това не е вярно - харесали са се хората, имали са възможност да излизат, направили са го, тръгнали са, какво толкоз?

    Авторе, престани да го мислиш. Приключила ви е връзката, и двамата сте продължили напред, на всичкото отгоре си си намерил ново момиче, което харесваш и с което нещата искаш да потръгнат. Е, какво повече желаеш? Защо продължаваш да си блъскаш главата в стената?

  4. #4
    Мега фен Аватара на SmilezZz
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Русе
    Мнения
    10 781
    Само едно не разбрах - говориш , че имаш проблеми със семейство , приятели и НОВО МОМИЧЕ, което означава, че не си сам, а си имаш човек до себе си.

    В момента няма какво да направиш, трябвало е да направиш , каквото е трябвало преди време , за да видиш дали си имал възможност да си с нея.

    Сега нещата са такива, че ти трябва просто да запазиш добрите си приятелски отношения с нея и да си продължиш напред с момиче, което те оценява и обича, както и ти нея.
    Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
    но само ти избираш кой да остане ♥

  5. #5
    Ноуп. Приятелите ми са обвързани и мен ме поставя в неудобна ситуация. Не се виждаме често, а като се видим не е същото. Не можем да проведем нормален разговор. С новото момиче нищо не се е случило защото изпитвам страх. Притеснявам се, че ако направя крачка напред с нея ще се случи същото като с бившата ми. И това май отблъсква момичето от мен.

  6. #6
    Супер фен Аватара на djipsito
    Регистриран на
    Jan 2010
    Мнения
    2 918
    Радвай се, че поне си говорите. И аз към моя бившия имах такива предусещания като твойте, само че като спрях да му тичам подир гъза и като взех да си отварям и аз устата, на него почна да не му изнася... и сега се държим като непознати. Вече настроенията са ми повече "мразя го" или "безразличен ми е", отколкото "обичам го" и мисля, че беше време.

    За разлика от теб, на мен ми харесва да съм сама, правя квото ми щукне, както ми харесва, когато искам. Излизам, забавлявам се, живея. Пълня си нарочно времето, за всеки случай ако някой ми се появи на фронта, за да си имам добро оправдание да не бъда с него. "Нямам време за връзка и не искам да намирам време.."
    Цитирай Първоначално написано от antifashionshit
    всеки може да придаде какъвто смисъл желае на живота си, за да направи по-поносимо това, че колкото повече мислиш, толкова по-малко смисъл и посока намираш.

  7. #7
    Цитирай Първоначално написано от Laraks Виж мнението
    Да не говорим, че напоследък всички покрай мен се обвързаха и се превърнах в един самотник.
    Най-шамотния шамотен шамотник ;д

    Споко.Ще се оправиш.Съгласна съм с Dreamer че връзката ви е вече минало , няма смисъл да съжаляваш и да се чудиш кака биха изглеждали нещата ако още бяхте заедно. Направи като момичето - продължи напред...

  8. #8
    Голям фен Аватара на error92
    Регистриран на
    Sep 2011
    Град
    Варна
    Мнения
    505
    f*ck fear ! Горе главата, раз, два, три...напред ! (y)

  9. #9
    готина песен и ще се оправиш
    this is for the ones who stand
    for the ones who try again
    for the ones who need a hand
    for the ones who think they can ))) песента ти го казва
    There is a reason I said I'd be happy alone. It wasnt because I thought I would be happy alone. It was because I thought if I loved someone and then it fell apart, I might not make it. It's easier to be alone. Because what if you learn that you need love? And then you don't have it. What if you like it? And lean on it? What if you shape your life around it? And then it falls apart? Can you even survive that kind of pain? Losing love is like organ damage. It's like dying. The only difference is, death ends. This? It could go on forever . . .

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си