Така. Всичко започва през юни 2011. Запознах се с едно момиче в интернет. С времето си допаднахме и започнахме да излизаме. Тръгнахме. Всичко вървеше чудесно, покрай нея се сближих много и с други хора. Бяхме заедно почти шест месеца, като през последният изобщо не бяхме наред. Все се карахме, дърпахме се за щяло и не щяло. И така, на 5 януари тази година се разделихме.На 6-ти щяха да станат шест месеца. Дори след раздялата обаче покрай нас драмата не стихна. Карахме се, сдобрявахме се, карахме се, сдобрявахме се. До едно време. Или по - точно до времето, в което аз не се успокоих и спрях да й се меся в живота. Спрях да показвам интерес към нея. Тогава тя започна да ме търси, да ми дава знаци, че съм грешал и че всъщност й пука за отношенията ни. Интересно как като на едно момиче му угодиш и спреш да го задушаваш с прекаленото си внимание, то започва да се държи с теб по - човешки. Както и да е. През последният месец и половина изгладихме нещата помежду си, говорим си за всичко, освен за личният живот и на двама ни. Искам да вметна само, че не съм спирал да я обичам. Тази вечер обаче ми се струпа много. Разни проблеми с приятели, семейство, ново момиче. Споделих на бившата си, тъй като тя настояваше да й кажа какво ми е, и така се случи нещо неочаквано за мен - тя също ми разказа, че е влюбена в някакво момче от известно време. Когато ми го каза аз...почувствах се странно. Усетих как отново се освобождавам, зарадвах се, че най - после ми е споделила нещо подобно, а не е реагирала остро на въпроса ми "а твоя любовен живот как е". Но и чувството, че една жизненоважна за мен ера си е отишла...непоносимо е. Да не говорим, че напоследък всички покрай мен се обвързаха и се превърнах в един самотник. Да, ходя на работа, но когато не съм ми е конфузно. Искам си момичето и не знам какво да правя. От една страна се радвам за нея и че е щастлива, но от друга откакто я познавам съм предусещал, че тя е момичето за мен. Правил съм какво ли не за нея, опитвал съм се да я изненадам с какво ли не. Обичам я и това е. Ала сега всичко изглежда изгубено, краят изглежда реален. А аз се чувствам изгубен.