Радвай се, че поне си говорите. И аз към моя бившия имах такива предусещания като твойте, само че като спрях да му тичам подир гъза и като взех да си отварям и аз устата, на него почна да не му изнася... и сега се държим като непознати. Вече настроенията са ми повече "мразя го" или "безразличен ми е", отколкото "обичам го" и мисля, че беше време.

За разлика от теб, на мен ми харесва да съм сама, правя квото ми щукне, както ми харесва, когато искам. Излизам, забавлявам се, живея. Пълня си нарочно времето, за всеки случай ако някой ми се появи на фронта, за да си имам добро оправдание да не бъда с него. "Нямам време за връзка и не искам да намирам време.."