
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Новини, статии и медии !
Като цяло и двамата спекулирате, но дефендър прекалява.
Стимулът е външен, а душата е вътрешна. Също така, душата не се поддава на условна модификация - т.е. тя не се променя под влиянието на външната среда, затова и душата е еднаква при всички. И всъщност е проявление на едно и също нещо - "духът на самото съществуване". Естествено тук зависи как дефинираме душата. Някои хора бъркат душата си с АЗ-ът. Аз-ът има име, характер, отношение, има памет - малка историйка, която нарича живот. Това обаче няма нищо общо с онова състояние на "свързване с душата", където Аз-ът няма значение. АЗ-ът, и съпътстваните с него характерни стимули, не може да бъде душа, понеже стимулите и реакциите към тях може да бъдат толкова разнообразни, следователно самите стимули нямат никакво значение - те са просто обстоятелство. Важен е моделът на вътрешното им възприемане, а този модел може да се изменя безкрайно. И в тази негова променливост стои основата на съзнанието, на душата, на висшия разум или там както искате го наричайте. При всички случаи душата не е някаква летяща информационно-електромагнитна версия на АЗ-ът, нищо че на много хора им се иска това да е така. В този случай дефиницията за душата произхожда именно от АЗ-ът и желанието АЗ-ът да живее вечно. Много е лесно да се види тая приказка от кой и защо е била измислена.
А и, нервните (специализираните) клетки доколкото знам не се делят. Така че няма никакви кеш памети и подобни глупости.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 06-13-2013 на 17:46
Последно редактирано от defender : 06-13-2013 на 18:16