Твърде плоско и християнизирано виждане върху душата и АЗ-ът. Как така пък определи, че точно съкрушеният АЗ е душата пък всичко останало не е? Аз пък мога да кажа, че щастливия Аз е душата, или каквото и да е друго състояние на духа. Ето дори и тук се вижда, че душата може да се намира в различни състояния, но никога не е самото (само едното) състояние. Състоянието е само възможен вариант. Не, душата съвсем не е някакво определено състояние, което да посочиш и да кажеш - това е душа, а това не е. Всички тези неща са израз на душата, но не и самата душа. Тя се крие доста по-дълбоко, далеч отвъд всяко състояние, отвъд всяка зависимост към идоли и т.н. А точно в зависимостта (към Бог или някой друг, без значение), точно там липсва душата, понеже там истинската човешка същност е заменена с чужда идентичност и вяра във външен обект, а душата е точно обратното - тя е вътрешна, самостойна, изначална, неразрушима, и не се нуждае от никакви богове и зависимости за да съществува.
Както и да е, тази дискусия е безсмислена. Ти си гледаш през твоите очи на нещата и едва ли ще променя това. А и не се налага.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 06-13-2013 на 18:39