Мозъкът може да е различен, но принципите на действие са все едни. Както ДНК-то е различно(различна нуклеотидна последователност), но принципа на свързване и действие е все един. Най-разумното обяснение затова защо всеки един мозък реагира различно, е че мозъкът е само набор от инструменти за възприемане т.е. матрица, на която се записва възприета информация.Има обаче и друго нещо - самите принципи на възприемане също са матрични, което обуславя и различията във възприятията. Тоест не само възприетата информация зависи от матрично формирания мозък, но и начина на възприемане също. Мисля че човешкия мозък дотолкова е напреднал в еволюцията си, спрямо своите предишни животински версии, че в един определен момент е развил умението "обратна рефлексия", т.е. да изследва начините си на възприятие и да ги проследява обратно до себе си. Какво е характерно единствено за човека, но е невалидно за всички останали живи организми? Не е ли именно съзнанието, което е обратно на животинското възприятие - там където всеки стимул задейства точно определена схема на реакция. И защо никой учен не е открил произхода и точното местоположение на съзнанието? Според мен е защото то обхваща цялата матрична система, и като такова не може да се разглежда като част от матрицата.