Тук мога да се съглася до известна степен, и все пак да се вярва, че съзнанието е извън границите на човешкия организъм е абсурдно. При настъпване на смърт в мозъка се отделя известно количество ДМТ, което е най-силния халюциноген, и вероятно е причината за халюцинаците на умиращите. Историите им в никакъв случай не бива да се взимат на сериозно, понеже дори и в правото, най-нисшата форма на доказателство е човешкото възприятие. Освен това, да се твърди че пациентите са имали съзнание, докато са били в клинична смърт, е малоумно, понеже при липса на съзнание, човек не осъзнава, че му липсва съзнание Тоест получава се черна дупка във възприятията и пациентите няма дори да си спомнят, че са били в безсъзнание. Най-много да си спомнят това, което са преживели последно - най-силния трип от ДМТ-то, където напълно се губи усещане за време. Което пък обяснява защо след като се събудят си мислят, че са били някъде.
Иначе наистина мислите не са физично проявени, мозъкът служи само като инструмент за тяхното протичане, но самите мисли са напълно илюзорни. Както схематичното устройство на компютъра служи за създаването на всевъзможен софтуер, а софтуера както знаем няма физично проявление - не можеш да го пипнеш с ръка. Способността за мислене пък е пряк резултат от безкрайните възможности и сценарии, които умът предполагаемо може да измисли, и евентуално възприеме, ако има съответния външен стимул. И все пак, мисленето е процес пряко включващ спомените и матрично обособените връзки стимул-реакция, или причина-следствие. Примерно, ако се опиташ да си помислиш какво има извън границите на познатия космос, няма как да измислиш нищо, освен ако не го сравниш с нещо вече познато - планети, звезди и космос. Ето как мисленето, нищо че е напълно илюзорно, все пак се опира на някакви сравнения, които пък са формирани на база предварително знание или реални закономерности.