Четох няква лингвистична статия преди известно време, та там даваха пример как се смеем на неща, които първоначално ни навеждът към преносния смисъл, но накрая ни връщат към буквалния.

Дефендър се беше извисил толкова много духовно, че прелетя над блока си и го подмина, изпускайки вечерята вкъщи.

Извисил няма буквален смисъл първоначално, но после го насочваме точно към буквалния.