Това е добро определение, но позволи ми да го до-дефинирам. Според мен хуморът се състои преди всичко в изваждането на нещата от контекст, и после връщането им в контекст. Ако контекста и изваденото от контекст съвпадат, тогава се получава логическа грешка(парадокс) и това предизвиква смях. Примерно контекста в твоя пример е преносния смисъл, а пък изваденото от контекст е буквалния смисъл. Или може да е обратното. "Дефендър скочи толкова високо, днес в час по физкултура, че чак се извиси духовно". Важни са 2 предпоставки за да има хумор:
1.Да има непълно несъответствие между 2 неща.
2. И 2-те да са верни едновременно.
Преди малко докато пушех, ме озари просветление по темата

- видях как едно дете пред блока падна и всички деца около него му се смяха. Но ако детето беше примерно с един крак и с патерици, никой нямаше да се смее, защото контекста и изваденото от контекста не съвпадат. Ако детето беше сакато, това щеше да е неговия контекст и падането нямаше да го изкарва от него. Само дето детето си е съвсем нормално. За човека не е нормално да пада, а когато го прави - това го изважда от контекста му. Ерго, когато контекста и изваденото от контекст съвпадат, се получава хумор. Не успях да го формулирам точно, но надявам се разбра какво исках да кажа.
ПП: И така, щом предпоставка за хуморът е логическо несъответствие, а както знаем единствено човека познава логиката, то е разбираемо защо само човека се смее.