бла -.-
как приемам нещата: Нов човек - ново начало - ново - ново - ново (като прохождащо за пръв път бебе)
Човек от миналото - красив спомен

И винаги съм била на мнение, че заради старото, не бива да не даваш шанс на новото и трябва да даваш всичко от себе си, независимо какво си преживял, колко си обичал и колко си нараняван. Дори ме дразнят хората, които казват "толкова ме нараняваха, че сега не мога да вярвам на никой, да съм толкова мил/отдаден и т.н."
Това не ми е проблем.
Днес ми е спокойно и приказно, няма да се задълбавам тук.