Казваш че връзката ти с това 22 годишно момиче е това, което преди те е крепяло, тя е била твоята опора. Сега обаче нещата са завъртяли на 360 градуса, и разликата ви в годините, пък и в характерите, започва да си проличава. Както каза калпазанка по-горе, по наши груби сметки тя е била едва на 18 години когато вие сте тръгнали. Още незавършила училище, още не накупонясвала се. На 18 години е искала да обикаля, да живее, да се рее свободно из полята, ако щеш го кажи. Сега, 4 години по-късно, когато тя е на 22 години а ти на 27, тя отново изпитва същото чувство - задушава се, иска да излиза навън, да живее и да преоткрива света. Затова и липсата ти на пари нея я дразни. Какво ли си вика - само на 22 години съм, а вече съм се приковала за депресиран, нервиращ и опитващ самоубийство мъж; приковала съм се в един свят без пари, без тръпка, без предишната любов. Мен ако питаш, първото нещо, което трябва да направиш е да прекратиш тази връзка. Да, преди тя те е крепяла, тя ти е давала смисъл на жалкия живот, но сега прави точно обратното - разваля те малко по малко.

Не си мисли, че няма да намериш друго момиче. Само на 27 си бе човек! Както по-горе каза друга съфорумка - нейния баща е успял да намери сродната си душа на 40 години. И аз ще дам пример с моя баща - и той като теб цял живот се е трепал, учил, работил и блъскал, и чак на 32 години се е оженил. Онзи ден направиха с майка ми 20 години брак. Мисълта, че трябва да започваш всичко отначало не бива да те отчайва или отблъсква. Приеми я като възможност да опознаеш друго човешко същество, възможност да започнеш отначало, възможност да се позабавляваш, да внесеш щипка разнообразност в тъжния си черен живот.

Някои споменаха да си намериш работа сега по морето. Звучи ми като добра идея. До колкото знам, наистина ще тряба само да платиш пътя си дотам, иначе нощувки и храна май те ти осигуряват. Ще започнеш нова работа, ще се сблъскаш с други хора, с различни интереси, с духа на забавлението което се носи по крайбрежието, дух който очевидно отдавна те е напуснал. Малко слънце няма да ти е излишно, нови контакти и опит също. Ако не искаш това да направиш, то тогава защо не започнеш да си търсиш различна работа редом с тази която в момента имаш? Хубаво, работи си тази която работиш в момента, но в свободното си време поразгледай различни обяви, пусни и ти своите, поразпитай различни хорица, никога не знаеш откъде ще изскочи заека.

Разбирам те напълно, когато казваш колко много си загубил - и като време и като хора. Попаднал си в дълбока яма на отчаяние и депресия, и затова всичките ти мисли вместо да се ширят напред към различните нови възможности, бягат назад към всичката болка която си изпитал, към всичките хора които си загубил и към всичките трудности които си бил принуден да преминеш. И те разбирам, защото в момент на тъга/гняв, и аз правя абсолютно същото - спомням си за скъпите хора, които съм загубила, спомням си през всичките лайна в които съм газила, само и само за да се върна обратно и да бъда принудена да започна всичко отново. И, не, това не е психарско, това е човешко.

Но вместо да се самосъжаляваш, поглеждайки към алкохола и хапченцата, или револвера и куршума, напиши на един лист всички възможности които в момента имаш. Напиши на един лист всички цели, които искаш да постигнеш. И започвай да ги гониш, започни да ги преследваш, започни да живееш отново. Недей да се затваряш вкъщи, между четирите стени на апартамента ти. Недей да бъдеш затворник на самия себе си. Разбирам че преди си тренирал различни спортове, но сега нямаш такава възможност, тъй като си претърпял злополуки. Е, винаги можеш да излезеш навън на малка разходка, след 5 часово киснене пред компютъра. Вземи си колело, отиди в планината, на гости у приятел, на бар ако щеш - просто разнообрази малко ежедневието си. Недей да стоиш вързан към отчаянието си. Оттърви се от него.

Тъжен, депресиран, намусем и с потънали гемии няма да постигнеш нищо. Разбирам те и не те упреквам, напротив - опитвам се да те насърчавам да се промениш. Гледай само напред, и недей да поглеждаш назад. Миналото си е минало, и никога не трябва да му позволяваш да те спира да изживееш настоящето, никога не бива да му позволяваш да мечтаеш за бъдещето.