тъжна съм ! на улицата сред хората се смея и играя ролята на щастливо и доволно от живота момиче , но остана ли сама единственият начин да облекча това напрежение е да плача ! да .. дори понякога се питам защо го правя , но не мога да се спра , сълзите текат ! чуствам се найстина много самотна ! имам работа , имам приятели .. на пръв поглед всичко е идеално , но нещо ми липсва . освен че ми липсва той - момчето което така и не мога да имам , ми липсва и желание за живот . нямам желание за каквото и да е било и започвам да живея все по еднообразен и скучен живот . може би това допълнително ме депресира . незнам какво да направя , как да постъпя ? знам , че всичко това се дължи от неговата липса и от желанието да изживявам всеки един миг с него , но това моето колкото и да е любов не мисля че е нормално по този начин да ми влияе на психиката ! искам да обърна нова страница в живота си но не мога . живея с миналото колкото и да не искам !