- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Немога да разбера 1 нещо (за момичета)
Четох една тема , където момичетата казват че едно от първите неща ,които им прави впечетление в 1 момче са очите . И немога да разбера ЗАЩО ПОДЯВОЛИТЕ ? Искате да са в някакъв по специален цвят като синио, зелено или нещо от този род или какво тфа са очи като очи. Поне аз така го разбирам като са кафяви не струват а като са зелени или сини ее суперр ! Незнам немога да ви разбера вас момичетата ЗАЩО точно ОЧИТЕ .. Или въпросът ми би трябвало да бъде защо точно сините или зелени очи ?
А, ти какво момиче искаш с големи или с никакви гърди?![]()
По-скоро става на въпрос за погледът+очите. Носят излъчване.
Не съм момиче, ма да кажа и аз.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
мда..и аз съм на същото мнение... (:
I used to believe in miracles..now i believe in me.. ;]
Аз светли очи не обичам - нито сини, нито зелени. Но не е просто до цвят, както каза Chacho - до поглед и излъчване е.
E, баце, поне една вафла треа да спечела тая вечер вече или ще избягам на казино по пижама.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Погледът има значение, не очите. Едва ли някое момиче стои и гледа клепача и си казва "яяя, какъв хубав клепач!".
И ако не разбираш само едно нещо, можеш да се считаш за късметлия.
По принцип не харесвам светлите очи, но е ясно че ако харесвам момчето като характер това, че е със сини или зелени очи няма да ни раздели. По-скоро е до излъчване. А пък и сините очи се срещат рядко, може би и това има значение.
I'm beautiful in my way....
В интерес на истината, цветът в повечето случаи е без значение. И двата пола, чисто визуално, ни привличат дългите гъсти мигли.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
действително е без кой знае какво значение цветът. не се разхождам по цял ден да спирам момчета по улицата, понеже, рабираш ли, си търся светлозелени очи примерно. просто в един момент след запознанството и излизането като се спогледат двама души по-задълбочено един в друг тогава обръщат по-голямо внимание, защото самият поглед въздейства.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
за мен няма никакво значение цветът на очите.Това не е едно от първите неща, които виждам в едно момче.
Ок, ето две приказки за мъжкия поглед. На много места може да го срещнеш като правило, че е добре да не сваляш поглед преди другия. Ако не се чувстваш комфортно, усмихни се, но не го отмествай. След запознанството винаги дръж достатъчно контакт с очите, за да създаваш интимност. Продължителния поглед е символ на лидерство и доминиране. В бизнес обстановка също може да ти послужи, това е един от знаците, че си сериозен и не се пречупваш лесно.
От друга страна, от езика на тялото знаем, че косият поглед (наклонена под ъгъл глава) телеграфира интерес и привличане. Според ситуацията можеш да го демонстрираш или да го прикриваш.
А да, примреженият поглед или естествено малките очи с по-ръбеста/продълговата форма се считат за мъжки очи. Големите кръгли очи са по-женствени. Но обикновено опира до миглите. Без да взимаме предвид излъчване.
Последно редактирано от Chacho : 02-24-2012 на 07:18
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Мда. Интересното е, че продължителен поглед между мъжете води до бойНаистина си е борба за доминиране.
Жена с интерес пък свежда поглед и отново връща на очите. Е, някои дори се улисват и не отместват, но в повечето случаи важи правилото.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Имало е смисъл да ги четеш всичките тия книги. Интересно ми е нещо - когато общуваш с момиче, следиш ли съзнателно (или несъзнателно) за тия сигнали, които си прочел?
Определено е така. Приятелят ми е доминиращ тип и от самото начало изпитвам големи затруднения да го гледам в очите дълго време, ако решим да си играем на надмощие. (ако се гледаме миличко, няма проблем). Иначе с разни пишлемета... лесно е, направо като с момиче :д
Ами обикновено не. Преди време много ме вълнуваше и първоначално ми пречеше да водя нормален разговор. Говорех празни приказки, защото умът ми беше съсредоточен върху жестовете. Забелязвам това-онова, но с времето става навик. Не че хващам всичко. А и предимно го прилагам върху себе си, може да се каже, че съм се поочистил от порочни движения. Хубавото е, че те взимат по-насериозно, ако притежаваш подходящ сноп от жестове, като сред най-ефикасните си е този на доминиране. Просто предразполага към по приятни разговори и спокойни разговори, ако не правиш бариери, ако огледалчничиш на човека срещу теб или му даваш знакове на интерес, когато ги заслужава. Знам ли, сложно е, вече наистина не се замислям почти за повечето неща, само когато се изнерви обстановката.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Като се замисля, скучни са ми празните приказки в началото на едно запознанство и гледам да създам удобство тогава, пък после го отдавам на естественото. Последно време съм обсебен от идеята да изместя впечатленията със смислено приказване и да разчупя стандартите. Много е интересно и с думите колко може да се играе чисто психологически. Ако ви е интересно, може да погледнете принципа на дистанцията като понятие от лингвистиката/езикознанието.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Бе и аз съм така с празните приказки.. Скучни са ми, но като почна да говора за нещо, което ми е интересно и забавно и да се базикам разбират грешната идея. Особено има някои, които едва ли не си мислят, че се правиш умишлено на интересен, за да ги впечатлиш може би, и започват да ти връщат. Като усетят, че не им се получава и не се засягаш и по съзнателен или несъзнателен начин им го върна обратно, тогава вече, едва ли не се получава някакъв неизбежен флирт, при положение, че не искам нищо. И тогава в моята мисловна реалност се стига до моментът, в който се предполага, че трябва да направиш някакъв знак с тип поддържане това, което си предал като телеграфиране, както му викаш. И като не им искам номера или не ги покана да излезем другият път като се видим или са се отказали или леко злобеят, или се опитват да ти омагьосат тиквата, за да те подтикнат да го направиш. Доста често ги вкарвам в някаква рамка на привличване без да са ми такива намеренията.
Интересно ми е като се получи такава незавършена ситуация какво си мислят..
Temet Nosce
벨야카
Продължете, де, интересно ми стана.
Инак, и аз не ги долюбвам първите моменти от запознанството с някого. Напушва ме смях, 'щото всичко е толкова премерено, че няма накъде повече. Като по някакъв сценарий се прескача от клише на клише, докато се установи някакъв контакт, пък това с разчупването от самото начало... Зависи. Да се предразположиш, колко да се предразположиш? Колкото и свободно да тече разговорът, винаги има една граница, която не бива да се прекрачва, 'щото се приема като грубо вмешателство в личния живот или чисто лепване. И понеже umri питаше какво си мислят момичетата, когато след уж добро развитие на нещата, накрая не ти взимат телефона, сиреч, цялата работа стига до кривата круша - безкрайно тъпо ми е на мен в такива случаи, но проявявам разбиране, 'щото... се случва. Някой път въобще не съм в кондиция и не успявам да се пренастроя о време и единствените сигнали, които излъчвам, са как бленувам за душ и възглавница, та осъзнавам, че ако бях мъж и някоя така открито ми пренебрегваше опитите за комуникация, също не бих й взела телефона.
всъщност една не малка част от момичетата го считат точно за правилно да отместят погледа, било то от истински срам или просто по "правилник". едва ли не, че погледът ги е смутил и всякакви други щуротии, които ги има във филмите. доста често си личи дали наистина е така или е просто тъп номер.
между другото е важен начинът, по който момчето ще те погледне. някак си не върви да ме погледне мило, да запърха с мигли и да мести очи и после пак да ги връща обратно. както и да ме гледа като някакво ходещо месо. подходът в цялата работа е важен, а не сините очи примерно.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Мигането пък е знак на слабост (честото мигане). Отместването също. Затова ти изглежда, че не върви. Другото телеграфира агресия, а е нужна само известна доза, не да вмениш на момичето, че ще го убиеш. Погледът върви комплект с три секундното правило - ако ти се усмихне или се засрами, отиваш преди да те помисли за изнасилвач.
Ей, отдавна не си бях говорил за жестове.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Ок, последното, което се сетих. Постоянен поглед след като вече се познавате е изнервящ. 70-80% от времето е оптималния вариант.
Също така съществуват три зони (триъгълника) на гледане, които телеграфират интерес:
От очите до върха на челото - делови отношения
От очите до устата - приятелски отношения
От очите до между краката - нещо повече
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Тяхно е желанието, нека те се притесняват. Аз тука си приказвам, че момчето трябва да прави това и онова, но напоследък толкова често не проявявам интерес към някоя, че оставям тя да си го покаже и да си изиграе картите. Не само момичетата трябва да бъдат впечатлявани и, ако не ме грабне, не съм и длъжен с нищо. Говоря за това, което ме вълнува и си тръгвам, ако я привличам - да ми иска тя номера. Доколкото разбирам и при теб е същото - ти си караш по това, което теб те вълнува, а те го разбират като нещо повече и седят, и чакат наготово. Живи и здрави, да се научат да се борят за нещата, които искат, не всичко идва свише!
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.