.
Резултати от 1 до 14 от общо 14

Threaded View

  1. #1

    Когато питаш и не чуваш отговор!

    Ходя с едно момиче. Красива, умна, интелигентна, за мнозина би била момичето на мечтите им. И за мен е до голяма степен така, но стигайки до отношението й към мен и характера й, намирам някои неща, които не ми харесват. Винаги съм бил на мнение, че момчетата са тези, които трябва да дават повече в една връзка. Ние трябва да показваме повече чувствата си, да се грижим повече за половинките си. Има обаче едно НО - трябва да го правим, когато виждаме достатъчно от същото отсреща, за да ни мотивира да го правим. Именно такъв е проблема ми.

    Не аз, а вече приятелката ми показа симпатии към мен. Моята роля беше да задвижа нещата и да тръгнем. Смятам, че това говори, че тя трябва да е тази, която се очаква да дава повече за връзката. Да, ама не. Аз се опитвам да разнообразявам отношенията ни, аз и звъня, аз напирам да се срещаме, да бъдем повече време заедно. При нея това почти не се среща. Излиза си с приятелките и някои приятели (в м.р. говоря), за мен се сеща прекалено рядко. Седнахме веднъж и поговорихме по темата. Споделих й, че имам нужда от повече внимание, казах, че искам да бъде щастлива, но не виждам тя да показва същото спрямо мен. Не искам да се хваля, но мисля, че се държа като момче за пример в една връзка. Между другото съм на 20, това ми е първата сериозна приятелка, имал съм разни авантюри, но нищо сериозно. Малко ми е тъпо, че точно тук съм тръгнал да опитвам да си помогна, но наистина вече не знам какво да правя. След въпросния ни разговор нещата уж се пооправиха, но май за кратко. Излезем ли с моите приятели, ясно ми е че не и е особено интересно, но се старая да и угаждам, да не се чувства самотна. Излезем ли обаче с нейните приятелки, мен все едно ме няма. Това наистина ме тревожи. Не искам да съм с нея на всяка цена. Имам си достойнство и принципи, които не бих пренебрегнал, заради момиче. Разбира се съм съгласен и на компромиси, които вече съм правил, но като не виждам същото отсреща спирам да ги правя. Замислям се, че може би не е момичето за мен, може би има други разбирания, но все пак някаква надежда ме кара да продължавам. Ясно ми е, обаче, че всяко нещо си има граници и ако не видя подобрение, най-вероятно ще прекъсна връзката ни. Искренно обаче не го желая и затова пиша тук, белкем с нещо ми помогнете какво да направя, как да се държа.

    Да допълня само, че се старая да съм демократичен. Не я ограничавам в това какво да прави, с кого да излиза, как да се държи. Харесвам я такава, каквато е, просто искам да отделя повече време за мен, да ми обръща повече внимание, да ме накара да се чувствам част от нейния свят, каквато е тя в моя.
    Последно редактирано от iLDiavolo : 05-20-2012 на 20:53

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си