Такам чудя се от къде да започна ... Да речем 5 години назад ! Имах страшно динамичен живот на обороти подобни на филма бързи и яростни, но без мпс-та. От както срещнах приятелката ми нещата се преобърнаха жестоко, все едно да се удариш с кола в бетонна 5 метра дебела стена с 300Км. Точно това е сега сърцето ми и както всички знаем всичко това си има граници и най-вече време, време за реакция само дето аз не знам как да реагирам на ситуацията. Имах си страхотна работа, ПАРИ и време да не повярва човек, но уви живота е една зла кучка (с извинение за нецензурата) !
2009-та застъпи и направо си сложи кракът на вратъ ми, сега не мога да печеля пари, просто няма клиенти. Мда с частен бизнес съм от тогава, а преди това бях във фирма която ми плащаше добре, нищо че беше чешка. Знаех както сега и тогава как ще се развият нещата, НО не съумях по незнайни за мен причини да измисля как да го предодвратя. И следователно останах тогава без работа и се стартира сегашният ми - HELL - в истинският му смисъл само че тогава не го знаех още. Знаете ли какво е да усещате, бурята че идва но да не знаете от къде и как за да се защитите, да точно това усещах тогава. Сега ми е толкова безразлично, че снощи (28-ми ,05,2012г.) завъртях барабана на револвера си поставих си само един патрон и си поиграх на руска ролетка. Четири пъти и нищо, нервите ми се опънаха и го хвърлих в касата. Толкова много събития и все лоши съм преживял, че сигурно нямам толкова косми по главата за да ги опиша тук. Като смъртта на 3-ма мой роднини и 10 мои приятеля е само началото на кошмара в който се намирам и за съжаление съществувам. Лошото е че в началото на връзката ми с настоящата приятелка която връзка е 4 години и 3 месеца вече се развива в насока която не искам, а и нямам сили да променя ! Това безнадеждно положение от 19 години насам ме кара да мисля немислими неща. Вече съм на 27 и все едно не съм се променил като психика или поне така си мисля. Нямам никаква радост от живота от работата за която си давам по 100 часа на ден за да си платя сметките и защо за какво е всичко това - КОНТРОЛ ! Контрол който не искам да е в/у мен а изборите са малко за отърваване от него и все гадни и не ми харесват. Психически съм не премазан ами просто няма такава дума в българският език за да го опиша колко съм уморен от това бреме от този живот. Не мисля, че е грешно човек да прави каквото си иска със живота, все пак си е негов и само той носи отговорност пред силата която му го е дала- за мен това са нашите не бог ! Електрически инпулси и материя която да ги провежда точно това е мозъкът ни а тялото е само - храм за съзнанието ни - незнам кой го е казал но е бил прав само дето аз съм го изопъчил през моята призма. Не е ли всеки така - мнение, воля и съзнание за да се извърши дадено действие ! Проблемите които се пораждат във връзката ми са толкова много, но ще се опитам да го напиша с няколко реда не повече не съм чатър.

Заради малкото пари са необходими сурови мерки иначе някоя от сметките ще остане не платена и ще стане страшно.
От там се пораждат и отказите ми да излизам по разни заведения и да се ВЕСЕЛЯ което не само че ме убива но направи ми ебава майката и пита за баща си. А на всичкото отгоре колкото и да го обяснявам на приятелката си това тя все ми повтаря ми все така казваш. Ами слънчице много те обича, НО СЕ ЕБИ В ГЪЗА - как ще оцелее ТЯ на мое място - простичко - по същият начин както и аз. Етикецията и културата нарастват с опита без опит няма да има тези две неща + мъдростта, но това има да си го почакам да узрее тепърва в 22 годишната и главичка на приятелката ми та евентуално тогава да ме разбере. Връзката за мен е горивото без което сутрин не мога и да стана, но това трудно се проумява и обяснява. Тя ми казва ами намери си друга толкова е просто - само дето на мен не ми е никак просто това действие. Тепърва всичко от начало (да не съм на 14г.) това ми е немислимо. Тепърва да говоря и да отварям очите на ново зелено съзнание за мен е енергия с която бих направил много други важни неща в живота ми. Не мога да заповядам на сърцето си - НЕ и да отида при нова ! Не съм такъв човек и се мразя за това - защо не съм женкар и да съм с онея тъпи прически и да се правя не нещо което не съм. Да аз съм постоянен човек (Константа) кажа ли нещо, закон ми е да го направя ако ще да е последното нещо което ще направя. Жалко че от хилядите ми приятели само аз съм така със самодисциплината. Преди тренирах Паркоур и Трикинг което премина във Фриирън, опитът ми там е ненадминат - когато тренирах се чувствах свободен, но после и него спрях ! Сега седя затворен м/у 4-ри стени и се опитвам да правя разни сайтове за фирми за да си покрия сметките и време няма. Ама никакво време - ям, спя и живея пред една машина която и да иска не може да го оцени. Ако толкова време прекарвах с приятелката ми сигурно щяхме да си писнем. Имам два опита за самоубийство не че съм склонен към това, да не си помислите че съм псхихо някакво. Просто и двата опита са били в нетрезво състояние от алкохол до умопомрачение и в емоционална дупка която всеки би се застрелял директно без да си играе на Руска ролетка с Револвер Магнум 357-ми калибър. С това пистолетче ако се бях уцелил, нямаше да ме познаят и по ДНК анализ. Вкъщи имам тонове алкохол и тонове Лексутан и съм на косъм да си глътна 100-на хапчета и да пийна малко алкохолец ида бегам да спя завинаги. Буквално нервите ми висят на пиши косъм само вятъра може да ги скъса, а какво остава някой да ти се разхожда по тях. От никаде не виждам варианти, като стратег в живота ми това е направо невъзможна ситуация в която не съм попадал никога, но всичко си има първи и за съжаление понякога и последен път. Семейството ми ме зарязаха на улицата, живял съм 3 месеца на тавана на най-добрият ми приятел докато си стъпя на краката. Преживял съм смъртта на най-ценните си хора в жовота и точно тази връзка, тази любов със сегашната ми приятелка ме спаси, но уви и това време ми се изплъзва като вода м/у пръстите. И нищо не мога да направя, само мога да гледам как времето изтича. Прикован съм почти буквално м/у материалното и нематериалното на този скапан свят а това място, тази наковалня ще ме смаже само с един замах, ако пожелае. Как ли бихте се почувствали, ако най-любимият ви човек за вас вдигне пистолет срещу вас (примерно го давам) и каже - остава ти адски малко време, какво ти е последното желание ? Няма пари, връзката се разпада поетапно от липса на нямане какво да се прави, няма клиенти, нямам почти никакъв социален живот и на всичкото отгоре помията която ме залива всеки ден от страна на това да си затворник м/у 4-ри стени ме доубива !

Искам я, искам я смъртта толкова съм уморен, че чак косите ми започнаха да побеляват направо не е за вярване. Когато тръгнах с приятелката ми не само че бях свеж като краставичка, ами нямах никакви бели косми и имах воля да убия Дявола и Бог с един замах. Сега обаче се чувствам като смачкана жабка на магистралата от ТИР. Искам простичко всичко да свърши за мен така, да се надявам че няма да има повече проблеми. От всякаде всичко се опитва да ми го сложи от където си иска, но все още имам някаква воля да се браня, но знам че това няма да продължи много дълго. И рано или малко по-късно, ще ме пречупят и както обикновенно става ще падна сам. Поради едничкото правило в БГ, че всеки е сам без значение колко хора го заобикалят и дали са приятели.
Свали съм маската отдавна, още когато се събудих и осъзнах светът такъв какъвто е - ужасен, безмилостен. Защо да се правя на друг и накрая да умра като друг, като мога да бъда себе си и то буден. Колкото повече знаех толкова повече исках да си прекратя живота, защото не ми се живее в тази помийна яма, искам да се изключа от матрицата ако щете така си го кажете. Поетапно се разпада връзката ми, опората ми, нямам сили да продължа, сърцето ми е не просто разбито от това че е безсилно. Ами нямам думи как е възможно изобщо човек да попадне в такава помия и в такава болка, че да желае смъртта като изход, но ето ме тук пред вратата на АДА и ключа е в ръката ми. Вече съ отворил вратата остава само да скоча в пламаците и да изпадна във вечността и всичко заради едната тъпа надежда всичко там да е по-добро от тук към теб. Любовта и Надеждата като цяло не са никаква мъдрост никакъв път на който можеш да стъпиш и поемеш. Как бихте се почувствали ако се в --- затвор който не можете да докоснете, не можете да помиришете и не можете да осъзнаете за да избягате -- ? Да не си мислите нещо тъпо сега ? Това е открито много преди аз да го кажа сега тук ! Ако някой може да каже стъпка по стъпка според него какво трябва да се направи като вземе в предвид, че всяко действие ще бъде крайно за мен, то да напише някоя препоръка . .. .. . . .. .. . .. ..