Въпросът е там, че аз наистина я харесвам и не мога просто да се примиря с това. За изчерпването и доскучаването - не мисля, че това може да е вярно, защото постоянно имахме теми на разговор. Навън не спирахме да си говорим, а всяка вечер си писахме, та дори веднъж се стигна да си пишем до 6:30 сутринта, защото и на двама ни не ни се спеше. Да си харесва друг? Тук вече съм много объркан, защото веднъж ми казва едно, а друг път друго. С друго момиче не съм разговарял. За връщането не съм сигурен, защото тя каза, че го е забравила и няма нищо, държеше се добре с мен, но все пак от време на време, когато се стигаше на тема любов тя отново споменаваше за това, че преди ме е харесвала, след което аз и се извинявах.
Просто немога да я разбера. Дори в един от последните разговори, когато и казах, че наистина ме е грижа за нея тя ми отвърна с 'аз не искам да те е грижа, не искам да е така'.