Tujna i samotna ;((( ;xxxx

[roni9043]

Здравейте! Не знам откъде да започна… но все пак ще се опитам да е точно от самото начало… и пиша тук, защото… имам наистина нужда от съвети и помощ! И така.. аз съм едно 18 годишно момиче… живея в малък град… доста беден и пропаднал мога да кажа.. няма пари… няма и работа… нищо няма… мъртъв град.. но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук. И така… ето я и моята история:
Още от малка бях унижавана.. още от дете.. израснах сама.. близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден… само родителите ми ме отгледаха… съвсем сами.. мен и брат ми.. който е с 10 години по-голям от мен… никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини… съвсем сами са ни отгледали с много мъка… майка ми дори не говори с нейните родители… скарани са… на баща ми родителите починаха… още от дете не бях много общителна… и това винаги е бил проблем.. още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин… имах си тогава някакви приятелки… които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха… оказа се че само са ме използвали… и оттогава останах напълно сама… после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но… нищо не се промени… даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха… по всякакъв начин… нямам си приятели… супер затворен човек съм… не излизам много.. а и родителите ми не ме разбират.. споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат.. не знам вече какво да правя… много се отчаях… чувствам се като една развалина…. напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен… не ми остана вече нищо…. нищо за което да се хвана… около себе си изградих три пласта стени, които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен…. сложих си маската за да се правя че всичко е наред… а всъщност нищо не е!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила… и отчаяно имам нужда от помощ… от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари… нагледах се вече на такива! ;((((((((

[toad]

Карма , сестро , карма .

[Dani_Kenobi]

кармата логично не би трябвало да съществува, защото тя означава, да бъдеш наказван по някакъв начин от някого за грешки в минал живот. Това обаче означава, че човекът, който ще те накзва, също ще извършва грях, от коеот лседва, че и той трбвада бъде наказан в следващия си живот. тоест злото ще се множи, а това далеч не е нормално. Просто искам да кажа, че изпитанията в живота не могат да бъдат наречени карма

[toad]

тя означава, да бъдеш наказван по някакъв начин от някого за грешки в минал живот. Това обаче означава, че човекът, който ще те накзва, също ще извършва грях, от коеот лседва, че и той трбвада бъде наказан в следващия си живот.

Не аз определям правилата

[Dani_Kenobi]

Доста гадна ситуация, аз съм от София скоро правя 18, тук разбира се има доста повече хора и имам няколко приятели, които за момента смятам, че са се доказали като истински, но никога не се знае. Такива са хората, използват те както могат, както се казва в песента на Uritmix. Всеки човек е на тази планета за да научи нещо и едно от нещата е да се научим да преодоляваме тези драми, защото те всъщност са част от едно битие, което е нещо като матрицата. Тоест те са съществени толкова клкото е например физиката в 10 клас( мразя го тоя предмет ), просто един момент от реалността, който трябва да премине. Не трябва да гледаме в миналото или в бъдещето, а в настоящето, защото в крайна сметка, когато погледнем назад ще разберем , че не сме живели изобщо. Това е за приятелите. а колкото до това ,че си срамежлива и то в малък град, това предполагам е истински джакпот в живота. И аз съм много срамежлив попринцип, макар,че съм лъв. Напоследък съм по-добре, мисля ,че започвам да откривам потенциала си. Но все пак някой го е бил скрил преди това. Дали обществото, дали семейството, има някаква причина да се чувстваме по някакъв начин недостойни. Според мен трябва да започнеш отначало. Лесно е да се каже, но въпреки това трябва. Ела в София, по възможност не в студентски град, доста е зле там положението, и си кажи,че вече ти си нов човек. Върви с гордо вдигната глава, смей се, радвай се на живота и хората ще те забележат. Забрави миналото си и спри да гледаш в него. Започни наново. Винаги има време за ново начало. Успех! (съжалявам за грешките, ако има такива)

[scrooper]

Рони, това са трудностите в твоя живот, които не са болка за умиране пред проблеми като домашно насилие, болести и т.н. Сега ти предстоят студентските години ^^ Погрижи се да започнеш начисто. Общувай си с хората. Бъди постоянна и упорита. Реши каква искаш да бъдеш и действай. Трябват ти единствено самочувствие и оптимизъм, но няма как да ги придобиеш, ако си стоиш в черупката. Има страшно много информация, просто направи избора коя ще бъдеш, проучи внимателно какво- как, и започни да градиш нещо в тоя живот. Депресията няма да ти донесе нищо добро, т.ч. бързо излизай от нея. И не позволявай на другите да те разстройват, просто защото не си струва.

[sunshineee16]

Не позволявай на никого да те унижава, защото те не са нещо повече от теб. А с действията си показват, че са доста под твоето ниво. Също съм на 18 от много малък град, знам как мислят хората в такива малки градове- крайно ограничено. Бях много мълчалива до миналата година, когато говорех гласът ми едва се чуваше.. това ставаше от страх за да не ми се подиграват и такива... Но благодарение на една учителка днес не съм такава и не съжалявам за това, че се промених. Все ми е тая какво щял да каже Иван, Драган, Хасан заради мен... и аз мога да кажа много неща за тях.
Щом си на 18 значи си 11ти или 12ти клас, препоръчвам ти да учиш. Учи за да можеш да кандидатстваш в престижен университет. Ако нямаш възможности да учиш редовно запиши се задочно. Така ще можеш и парички да си изкарваш. А в голям град не е така (поне при мен).. съвсем се отпускам, фактът, че не съм в онзи малък град и съм непозната за всички страшно ме успокоава. Така че и ти се отпусни, контактувай и най- важното имай самочувствие.

[nelito2903]

Не трябва да се предаваш толкова лесно!Бъди по-общителна!Започни разговор с някой твой съученик и се сприятели с него!Хората виждат,че си стеснителна и решават да се възползват от това!Щом те мачкат-мачкай и ти!Имаи повече самочувствие!Говори с хората около себе!И помни..решение винаги има! Успех

[velislav4oo]

Това, което родителите ти са направили за теб и брат ти , това че са те отгледали сами, макар и с много трудности е похвално...цял живот ще им бъдеш благодарна за това, че са ви дали всичко, за да не ви липсва нищо на теб и брат ти.Радвай се, че имаш такива скъпи родители.Нормално е от време навреме да не те разбират и да ти казват, че сама си си виновна...пуста работа обаче съм забелязал, че възрастните имат други разбирания и идеали..те дори си нямат и на представа какви са днес децата и какво възпитание имат.Вярвай ми на мен също ми се подиграват и досега...няма значение с какви думи....и така вече седем години в един клас с деца, които само знаят да унижават и смачкват.През тези години аз се научих да не ги слушам, да говоря и да дружа с хора, които ме ценят истински, защото рано или късно тези, които са ти се подигравали опират до теб.Не се притеснявай...тях живота достатъчно ще им поднесе, защото има един отгоре който гледа....всичко се връща!!!А колкото до това, че нямаш приятели....за това не се кахъри....няма веднага приятелите да се появят пред очите ти...подбирай ги внимателно и наблюдавай как се отнасят с теб...и твоите приятели все някога ще дойдат...не се притеснявай
ПС:Прочети го цялото.Не си сама на този свят.Успех!

[mrankoniiii]

Такъв е живота.....

[SmilezZz]

Престани да позволяваш на другите да те унижават, недей го прави и сама на себе си. Силна си и можеш да се бориш, време е да се изправиш и да преодолееш трудностите.

Мен също, заедно с брат ми, са ни отгледали родителите ни, близки и роднини никога не са се явявали. Но това не е било никаква пречка, за да имаме добър живот.

Всичко си зависи от теб.

[didinka_sx]

всичко зависи от теб...никога не е късно да поправиш грещките от миналото и да не ги допускаш в бъдещеее