Незаслужено недоверие?

[gO0d_GiRl]

Аз съм момиче на 15. Имам приятел. С него се разбираме почти винаги, но стигам до извода, че ми няма доверие... Вчера не му вдигнах телефона, защото бях навън с две момичета и не съм го чула. Той ми се разсърди за това! Каза ми, че съм била излязла с друг, че не го зачитам и се подигравам с него... Това ревност ли е? Извиних му се около десет пъти, обясних, че не съм излизала с друг, че той е единственият мъж в живота ми. Но той не ми вярва! Това не е добре, нали..? Какво да направя, как да го накарам да ми повярва?

[awerw]

Лошооо, доверието се печели с време. Поне моето с постъпки е трудно да го постигнеш щото можеш да казваш едно, а да правиш друго, а с времето най-добре се разбира....

[Seattle]

Помисли дали не си му давала и други пречини. По принцип когато избухваме така, то има не само 1 пречина. Иначе кажи му да диша, за да не вземеш наистина да излизаш с друг зарад глупостите му.

ПС. 15 годишните ги пере хормона здраво и стават кат бременна булка в 9-ти месец някой път.

[LeprikonA]

Давала ли си му поводи да е несигурен до сега? От колко време сте заедно?

Принципно недоверие появили се не е на добре. Започват караници за глупости, както сама си видяла и изпитала. Опитай се да поговориш сериозно с него и да му обясниш, същевременно и с действия подкрепяй казаното.

[gO0d_GiRl]

Заедно сме от 4 месеца. Не съм му давала причини да не ми вярва! Изненадвам се, че той в един момент ми казва, че ми няма доверие... Винаги съм му казвала истината! Разбирам, че не иска да бъде наранен, но... Толкова ли е трудно да ми повярва?

[valdesbg]

Той ти се подиграва мега бруталното и ти му позволяваш. Ще дойде момент, в който няма да можеш да пиеш вода без той да знае за това. Дръж си на независимостта и свободата.

Няма защо да се извиняваш или обясняваш. Параноичния тип е той, не му подклаждай дивотиите.

[awerw]

Той ти се подиграва мега бруталното и ти му позволяваш. Ще дойде момент, в който няма да можеш да пиеш вода без той да знае за това. Дръж си на независимостта и свободата.

Няма защо да се извиняваш или обясняваш. Параноичния тип е той, не му подклаждай дивотиите.

А той от къде да бъде сигурен ? Тя винаги може да го излъже, не казвам, че го прави, но може. Така стигаме до извода, че доверието винаги виси във вятъра някъде, защото половинката ти винаги може да те излъже. С времето обаче се подразбира кой какъв е и евентуално може да се има някакво доверие

[fifito19]

Мило момиче, той е ревнивец до мозъка на костите си, познато ни е на всички това чувство, сигурна съм в това.
Няма какво да се направи. Ако му го кажеш, рискуваш да разрушиш егото му и да се разделите. Ако наистина го обичаш- ще го търпиш такъв. Ако той наистина те обича, ще се промени, осъзнал сам грешката си /или с много леки намеци от твоя страна/...
сама реши.

[notlike]

Принципно ревнуват тези, които ги е страх. Ревността е отвратително качество, но пък всяко зло за добро - щом те ревнува, значи те обича и иска да бъде с теб, но не му се ще да те загуби. Кажи му право в очите, че го обичаш, но няма да му позволиш да те следи постоянно и да си играе със свободата ти. Това е твое висше право и никой не може да ти го отнеме

[valdesbg]

А той от къде да бъде сигурен ? Тя винаги може да го излъже, не казвам, че го прави, но може. Така стигаме до извода, че доверието винаги виси във вятъра някъде, защото половинката ти винаги може да те излъже. С времето обаче се подразбира кой какъв е и евентуално може да се има някакво доверие

Глупаво е да ревнуваш когато не са ти дали повод за това. Глупаво е да си подозрителен, когато нямаш повод за това. Ако вече един път се е случило или е тенденция тогава - да, няма как да е сигурен. В случая обаче не виждам авторката да е провокирала по някакъв начин такова поведение. От където следва че автора параноясва.

Докато не хванеш в крачка човека.. не би трябвало да ти минават подобни мисли през главата.

[awerw]

Ревността може да се породи от много неща. Те си знаят какви са им отношенията, а и това, което жените не ги дразни, мъжете ги дразни и те много пъти не разбират от какво точно ревнува той, защото в повечето случаи момчетата не си казват, а просто ревнуват.

[valdesbg]

В повечето случаи мъжката ревност е неоправдана и породена от прикрити или не толкова прикрити комплекси. Почти цялото мъжко деструктивно поведение е породено от някакъв страх. Много рядко жените искат да ни накарат да ревнуваме, а когато го искат - обикновено успяват. Причините съм ги казал вече.

[Bomber]

Накарай твоите две приятелки да му кажат/обяснят че си била със тях и за това не си му вдигнала телефона

[ShtrudeL]

Казваш му веднъж точно и ясно какво е, що е. Ако не ти повярва нека си мрънка. Не бъди глупачка като му се жалваш и извиняваш за нещо, за което не си виновна.

[marilyn]

Присъединявам се към мнението на Валдес.

Това момче прекалява, не е нужно да му се обясняваш за всяко твое действие.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

А приятеля ти на колко е ?

[heartshapedbox]

Това ревност ли е?

Да.

..той е единственият мъж в живота ми.

На 15 са такива мъже,направо..

Поговори с него, обясни му че не е прав и сподели как се чувстваш.
С разговори се оправят нещата.

[heartshapedbox]

Това ревност ли е?

Да.

..той е единственият мъж в живота ми.

На 15 са такива мъже,направо..

Поговори с него, обясни му че не е прав и сподели как се чувстваш.
С разговори се оправят нещата.

[rusoto_baby_f]

Мило момиче, той е ревнивец до мозъка на костите си, познато ни е на всички това чувство, сигурна съм в това.
Няма какво да се направи. Ако му го кажеш, рискуваш да разрушиш егото му и да се разделите. Ако наистина го обичаш- ще го търпиш такъв.

дааааааааааа

[In*The*Face]

Да, да, ама не. Има ревност и ревност. Не е нормално при всяко нейно излизане или не чуване на телефона, някой да я обвинява, че му изневерява или го лъже. Ти си на 15 и си свободен човек. И да го обичаш и да не го обичаш, трябва да уважаваш на първо място себе си. Говори с него и му кажи, че винаги си била честна, нямаш намерение да го лъжеш и искаш да бъдете заедно, но както ти зачиташ неговото лично пространство, така той трябва да зачита твоето, защото в противен случай връзката се превръща в белезници, а белезниците в затвор. Рано ти е за такива неща. Всъщност за тях няма време и възраст, защото просто не е редно човека до теб да те задушава с ревността и недоверието си.

[gO0d_GiRl]

Toй ме обича и се страхува да не ме загуби. Но прекалява с ревността си.

[valdesbg]

^Само така си мислиш.

[SmilezZz]

От колко време сте заедно, всъщност?

Иначе липсата на доверие е лошо нещо и без него трудно продължава да съществува една връзка. Но не се отказвай или поне не на този етап. Доверието се печели с времето - явно е прекалено рано, за да осъзнае, че той е единствения за теб. Можеш и сериозно да поговориш с него. Но в такива случаи се изискват действия, не думи.

[gO0d_GiRl]

Заедно сме от доста време... И връзката ни продължава, той просто се страхува да не ме загуби... Но и двамата МНОГО се обичаме!