През есента на 2011 год. се запознах с едно много красиво момиче в университета. Впоследствие започнахме да си говорим често, да си пишем от нета и да излизаме заедно. Много я харесвах, но не беше минало много време, откак бях излязъл от последната си връзка, продължила няколко години. А нещата с нея наистина се развиваха светкавично бързо, и тя ме харесваше много. Вече се целувахме, прегръщахме, но аз не пожелах да стигнем много далеч с нещата, казах й, че не съм готов за нова връзка и това наистина беше така, защото от една страна още се сещах за бившата си приятелка, не е трудно да забравиш човек, с когото си свикнал дълго време и си заобичал. Казах й, че не искам да я използвам за нищо лошо или да играя с чувствата й, тъй като знам това какво би й причинило.Казах й на този етап да си останем само приятели, преди да осъзная чувствата си и да се подготвя за нова връзка, исках връзка, но наистина вече бях уморен от връзки и ми трябваше малко почивка да си разсея мислите. Тя привидно го възприе нормално, може би с лека студенина, но знам, че я нараних жестоко. От тогава тя започна да страни от мен, поканих я няколко пъти да излезем, в които моменти тя не ми говореше много, не се усмихваше както винаги, сякаш не се радваше, че ме вижда. За пръв път ми проговори твърдо й студено, след което осъзнах, че ще бъде най- добре да я оставя да си разсее и тя мислите, просто разбрах, че това момиче няма да може да ме приеме просто като свой приятел. Спрях да ходя на лекции, защото тя не пропускаше нито една, мислех си, че ще бъде най-добре да я забравя, тъй като не знаех дали изобщо ще мога да възстановя започнатото. Тя спря да влиза във фейса, аз също спрях, спрях също да й звъня, а за нея е ясно, че не ми звънеше, дори за да ме чуе. През това време най-добрият ми приятел постоянно ми натякваше, да се сдобря с бившата си, казваше, че се обичаме, не бива така, не бива да се разделяме след толкова много време заедно. Намерих смисъл в думите му, помислих си и разбрах, че не познавам другото момиче толкова добре и така, с течение на обстоятелствата се сдобрих с бившата и започнах връзка, чийто край бе неясен. След известно време разбрах, че бившата ми харесва друг, сама ми се изповяда като беше пияна. Накарах я да го забрави, но пак след известно време се появи друг, който я заплени още повече от първия. Тогава си казах КРАЙ. Вече не с това момиче, не ми пука за нея от онези случки нататък. Тогава разбрах, че съм допуснал голяма грешка, може би една от най-големите в живота ми - задето зарязах момичето от университета. Всеки ден се измъчвах, ставаше ми зле от мислите в главата ми, та един ден реших да й пиша. Знаех, че не влиза във фейс, но се оказа точно обратното. Просто й писах, когато тя бе офлайн и надявайки се, че някой ден ще види съобщението ми. Ала да отговори веднага, през цялото време е влизала в офлайн мод, а аз - големият глупак въобще не се бях досетил. Видях я няколко пъти в университета, и тя ме видя, но ме погледна студено и се престори, че не ме е видяла. Но поне ми пишеше от фейсбук... След няколко разговора реших да й кажа за чувствата си, защото наистина този път започвах да хлътвам много по-ужасно и неизбежно, отколкото първия. Поисках да я навия да излезем някъде заедно просто ей тъй, така и не успях. Започнах да й пиша всеки ден, чаках с часове да ми отвърне, не ми вдигна телефона си нито веднъж, не отговаряше на телефонните ми съобщения. Накрая се ядосах и поисках да ми каже дали да спра да й звъня и пиша, тя каза да и на всичките неща, които й бях написал като смс, всички мили думи, тя просто ми каза, че не е чувствала това, което чувствам аз и че това никога няма да се промени. Хванах си главата. Прецаканият отново съм аз, и от двете страни и се чудя защо. Знам, че колкото и да не исках, аз нараних това момиче, виновен съм и сега ми се връща тройно, защото просто съм луд по нея. Казах й, че вече ще й пиша само приятелски, щом това е нейното желание. Така че поне ще мога да се чувам с нея, но ще ме боли... Моля тези, които наистина са си загубили времето, четейки моите глупости, да ми дадат някакви съвети що да сторя. Според прочетеното от вас имам ли някакъв шанс, да се надявам ли, дали времето ще я излекува? Дори да я забравя сега през лятото, знам, че когато почне новият семестър, ще я виждам почти всеки ден и това ще ме убива отвътре. Аз поне не й причиних страданието да ме вижда постоянно, но догодина лекциите стават сериозни и не мога да допусна само заради нея отново да си снижа успеха. Аз знам, че това момиче може би изпитва нещо малко към мен, но не ми го казва, защото ми е разсърдена прекалено много, не иска да бъде наранена отново, и е напълно права. Чувствам, че бих сторил всякакви простотии, за да бъда с нея!