
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Каква е разликата ?!
Привързаност може да изпитваш към родителите си, но не е любов, а обич, нали? Може да изпитваш привързано към приятел, без да е любов, нали? Ето това е разликата. Ти можеш да мислиш, че си влюбен, но по-скоро да си привързан. Ако те влече като външност, като сексуален обект да си го кажем, ако мислиш за нея постоянно, ако я ревнуваш и други признаци, значи си влюбен.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
По принцип имах предвид привличане а не привързаност. Но май няма разлика :/ ?
Иначе за момичето :
* В различни класове сме
* В междучасията и казвам това онова (много хубави дрешки; грим и т.н.). В началото беше просто да се пошегувам, и тя не реагира никак (пълен игнор). Но вече като и казвам нещо се смее и ми отговаря.
* Когато ме игнорираше реших да я обарвам леко по врата или просто някъде за да ме забележи (и пак на шега разбира се), а тя ми бие шамар през ръката (леко разбира се). Сега си позволявам повече (задник , гърди където ми отиде ръката) и тя пак ми се смее (приятелски) и ми подхвърля някакви смешки.
Странно от от 1-2 седмици постоянно я сънувам, и искам да да се шегувам с нея и да я обарвам по често.
Та това се чудих любов ли е или привличане.
Когато се влюбиш истински, ще разбереш, че всичко предишно е било само привличане. Едва ли някой може точно да ти обясни какво значи да си влюбен, да обичаш.
Веднъж един човек ми каза, че ако заспивам и се събуждам с мисълта за някого, значи съм влюбена. После се влюбих. И разбрах, че не е бил прав. Любовта е силно чувство - изпълва те с енергия до такава степен, че всичко изглежда възможно. Това е чувството за неприкосновеност, сила, чувството, че никой никога не може да те спре, чувството, че си над нещата, че нищо лошо не може да ти се случи. Не е да заспиваш и да се събуждаш с мисълта за някого, не е да сънуваш някого, не е да спиш с някого. Любовта е знанието, че има някой, който е част от теб. Не някой, който ще те глези, ще ти купува неща или ще те води по екскурзии (не че е лошо, де). А някой, който просто е там. Ти знаеш, че този някой съществува, че е твой, че ти е достатъчен.
Когато изпиташ това, ще разбереш, че всичко останало е маловажно.
А привличането е нещо друго. Това е силната страст, желание не толкова да бъдеш с някого, колкото да го покориш. Виждаш някой, който отговаря на представите ти за "твоя тип" (колко тъпа фраза), и искаш да го имаш. Ако привличането е наистина силно, би направил всичко, за да имаш "обекта на желанията си". В повечето случаи привличането е чисто физическо, но може да бъде и интелектуално (случвало ми се е). При мен става така - искам някого, имам го, зарязвам го. Веднъж като получа това, което искам, повече не ми е интересно. Загубвам желание да съм с този човек.
Още нещо, което съм забелязала - в повечето случаи ни привличат хора, които ни виждат такива, каквито ни се иска да бъдем.
С две думи - обичта е върхът, а страстта е началото.
Тук не съм съгласна. Любовта не е само към партньора. Любов изпитвам към родителите си, сестра си, приятелите си. Понякога съм толкова изпълнена с любов, че обичам всичко и всички. За мен няма разлика, когато казвам "Обичам те" на приятел или на половинката. Защото наистина ги обичам. По-различен начин, но в основата си любовта е една и съща.
А това за ревността въобще не е вярно. Не ми се обсъжда, но ако аз никога не съм ревнувала никого, означава ли това, че никога не съм обичала никого?
Авторе, в твоята ситуация просто си horny. Като гледам мацката ти е навита, пробвай си късмета. Ако не - слушай valdes.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]