Здравейте!Имам един проблем,който ми тежи и се чувствам до някъде виновна,но мама постоянно ми казва,че не съм.Проблемът е следният:Имам една приятелка,с коята се познаваме от около 4 години и винаги сме били заедно.Тя винаги е била тартор в нашето приятелства,всичко съм правила за нея,каквото и да ме помоли,когато и да ми каже да излезем,зарязвала съм всичко и съм се отзовавала.Хванах си приятел и разбира се,не може пак да е същото.Понеже не искам да стане така,че да каже:"Ето,хвана си приятел и ме забрави."Постоянно я търся,пиша и,излизаме,но примерно като я накарам да излизаме и тя ми откаже,а после в последния момент ми звъни и ме кара да сме излизали...Работата е там,че трябва да излизаме когато тя каже и когато на нея и е удобно,но аз не мога и примерно като и кажа,че не мога и излиза един вид,че сега като си имам приятел и я зарязвам заради него,а то не е така.Супер много пъти съм се примирявала с разни неща,а пък да оставим това,че тя не харесва приятеля ми...Дори на празника си не го покани...Не знам,гадно ми е от една старана...Кажете ако сте имали и Вие такъв проблем.