Чувствата на мъжете, след раздялата..

[ge6aaaa3]

Към авторката, ти или си най-доброто/по характер/ момиче, или си гузна за нещо, щом му даваш втори шанс. Съжалявам за черногледството ми, но се замисли дали не си второто. А по темата- както при момичетата има кучки които се възползват от момчетата, така и при нас има "квартални ебачи". По принцип и момчетата, и момичетата се чувстват еднакво, но ние не го показваме. Точно, защото не го показваме, си мислите, че сме пълните непукисти и когато и да ни отсвирите, няма шанс да ни трогнете...

[Irti]

Ако всичко, около което се върти животът ти е един човек, тогава е болно, да. Ако имаш много други неща, от които се интересуваш и споделяш с него, не е. Разнообразието в живота не се прави само в партньорите. Един човек е толкова различен, колкото широко се простират интересите му и колкото по-възприемчиво мисли. Хората, които не се развиват, писват. Тях ги опознаваш и в един момент - край. Няма никакъв спор там. Когато си любопитно същество и имаш милиони желания, интереси, които се увеличават всяка година, мании, ако щете, никога няма да ти стане скучно. И на малко хора би им станало скучно с теб. Животът ми е изпълнен с толкова много неща, а имам намерение да започна още куп нови, че няма да се почувствам потънала в еднообразие никога. Нищо не ми пречи да съм с него цял живот и да съм щастлива от това. Един човек, който истински те разбира и има какво да споделяте, е цяло съкровище.

Не съм особено съгласен. С всеки човек може да споделяш. Какво си ял например. Това пак е споделяне. Другото, което е, че хората са като домакинските гъби. Попиват това, което могат и другото не го приемат. Демек, че просто може да те слуша, а може и да не те слуша. Ако го прикрие няма и да разбереш какво всъщност мисли и дали въобще го вълнува темата по която говорите.

Отделно да си с някой 1г примерно и да правиш планове за цял живот - също не ми се вижда реално мислене. И пак ще помоля без примери, защото не говорим за един на сто при който отново не може да си сигурен какво точно е било.

Хора пасващи си идеално също си изневеряват.

Всичко се изчерпва. Всичко е до време.

[SisiStrange]

О, споделянето на какво си ял не е като споделянето на интереси. Колкото повече научаваш за нещо, толкова по-интересно ти става. Това е факт. Не вярвам въобще в: "Аз съм добра в еди какво си, а в друго - хич." В почти всичко можеш да бъдеш добър, ако достатъчно често се сблъскваш с него. Примерно, аз мразех физиката до дъно до този семестър. Захванах се, зачетох се, научих доста и сега ми е интересно и приятно да се занимавам. То е до желание да мислиш и да научаваш нови неща. Когато един личен интерес стане общ, има твърде малко неща, които могат да те откъснат от човека. Всяка секунда става ценна. И се търсите постоянно да си кажете по нещо.

Разбира се, важно е желанието. Не мисля, че ако твърдо вярваш, че няма вечни връзки, можеш да създадеш такава. За всяко нещо трябват усилия. Когато не вярваш в него, не ги полагаш по същия начин. Да, нищо чудно утре да ме фрасне тир, да не заживеем в крайна сметка заедно, да не се оженим, а той да приключи живота си, женен за дребна рускиня с гърбица, на име Ленка. Само че, ако държа тази мисъл като основа на всичко между нас, тази основа ще е куха и дори дреболии ще могат да ни разделят. Тъй че аз си вярвам, че ще останем завинаги заедно. Може да не стане така, но докато съм на това мнение, аз давам всичко от себе си за него и той за мен и докато се усетим, животът си тече, ние сме влюбени и още не ми е паднала фатална саксия на главата (примерно). Така се създават тези единици връзки, в които няма изневери. С обич и старание. Всичко красиво на този свят се прави трудно.

[Irti]

Точно това имах като идея. Вярваш в нещо и ако то се прецака какво става? Сляпо вярване. Разбира се, че не мислиш само в това, но трябва да си го имаш на акъла.

Лично за мен това звънене постоянно не ме радва. Така един човек много по-бързо ще ми омръзне. Ако постоянно ми звъни или се виждаме всеки ден. И няма да е защото нямаме интереси и няма да има какво да си кажем. Писва.

За мен няма думата завинаги и никога. Трудно ще повярвам във връзка в която няма изневери. Градиш доверие и вярваш, но не знаеш всъщност за какво иде реч. Винаги, във ВСЕКИ има зрънце колебание. При мен не опира до желание, а до това, че никога няма да се разкрия пред някой какво съм всъщност.

Именно, че животът тече няма смисъл да се обременяваш с някой с думите за цял живот. Няма и смисъл да си мислиш във въпросната саксия. Изживей го както дойде. Така си преценила - така си направила. Не казвам нищо. Животът е съвкупност от грешки, които те градят.

Нямаше какво да правя и разширих темата малко, че и без това е тъпичка. Захванехме интересна дискусия.

[Jonnyman]

Нямам време да пиша дълги постове, защото след малко излизам, но така както си почнала да изброяваш закономерностите не ка ти кажа и аз една. Момче, което веднъж ти е изневерило нищо не му пречи да го направи пак, просто да си го имаш в предвид.

Точно така, +1