Irti, не си далеч от истината, принципно. Отчиташ дори възрастовия фактор, но не се замисляш много върху него. Точно сега им е момента да вярват в приказки и да искат идеалната любов. И в това няма абсолютно нищо лошо, все още имат време да се влюбват, разлюбват, изневеряват и правят драми. По-нататък драмите някак се размиват. Когато си изградил един цял живот с някого, когато има деца, когато пътищата са свързани и нещата са си легнали по местата, е много по-трудно да махнеш с ръка и да кажеш: абе, изневери ми, край, не мога да го простя. Още повече, че и ти едва ли си без никакви грешни помисли.
Това имах предвид и аз, че ти трябва истински стимул, за да простиш, защото, каквото и да си говорим - егото на човека си е силно и колкото и обективно и "реалистично" да гледаш на нещата, не може да не се почувстваш зле от факта, че този до теб те е заменил (макар и временно) с друг.
Така че съветът да остане с него сега, когато може да се почувства незаменима другаде, не е много удачен.