Първо, поздравления и от мен за хубавата тема. Ще изкажа лично мнение от личен опит. С моя половин, историята започна по странен начин. И двамата имахме други хора до себе си и крадяхме минутки, само за да изпушим по една цигара заедно. Не сме искали умишлено да нараняваме някой, просто се влюбихме и в един момент беше неизбежно. Та първите няколко месеца постоянно се връщах към начина по който ние започнахме. В главата ми, някак без да искам се появяваше мисълта, че както е станало с нас, така може да стане и с него и друго момиче. Не беше от липса на доверие, никога не ме е карал да се съмнявам, но подсъзнателно това притеснение го имаше. В случая мисля, че и с твоето момиче е така. Имам предвид, не смятам, че тя се съмнява в теб, а по-скоро в това какво може да се случи по време на такъв концерт, дори и без твоето желание за това. Отделно може би има нужда да сте повече време заедно, а ти, както сам казваш, на този етап имаш все повече участия. Говорили сте и аз съм сигурна, че тя вярва на всяка твоя дума. Направи нещо мило за нея. Посвети й песен. Покани я на следващият ви концерт и й кажи, че макар и да ви е слушала, този път ще е различно и държиш тя да е там. Кажи на микрофона, че следващото парче е специален поздрав за твоето момиче. Накарай я да се почувства единствена. Не мисля, че правиш нещо грешно, нито пък тя. Понякога мислите идвам сами в главата и се загнездват някъде дълбоко в подсъзнанието, без да искаме това. Сигурна съм, че всичко във връзката ви е наред.
Първо, искам да благодаря на всички включили се - определено ми се поотвориха очите! На всеки поотделно няма да мога да отговоря, понеже и времето ми е малко кът, но бих искал да дам още малко обща информация.
Момичето е предимно срамежливо, тихо, по-скоро интровертно - това са мои наблюдения за времето, от което сме заедно. Сама ми е казвала, че начинът, по който съм я гледал, когато се запознахме, я е накарал да превъзмогне плахостта си и да направи първата крачка. Затова смятам, че сте на 100% прави, че в характера й има и известна доза ниско самомнение, върху което обаче аз не съм сигурен как мога да окажа влияние. Показвал съм й, че е единствената за мен по различни поводи и начини. Песен вече съм й посвещавал, но може би няма да е зле наистина да ви послушам и да я поканя специално за някое участие, когато пак да го направя. Предният път историята беше следната: около 3 месеца след като тръгнахме пак имах участие и преди да изсвирим "Елмаз и стъкло" казах (много добре си помня думите, въпреки че и те, и желанието да направя нещо такова дойдоха много спонтанно): "Бих искал да посветя следващата песен на едно специално момиче, което успя да ме омагьоса така, както красивата жена от следващата песен омагьосала мъжа. Вени, знай, че много те обичам!" Това беше и първият път, когато си казахме, че се обичаме - дотогава нито аз, нито тя го бяхме правили. Просто отвътре не ни е идвало.
Като за финал, в отговор на In*The*Face - наистина, може би времето, което прекарваме напоследък заедно, не е много, така че и върху това ще се замисля. Участията ми зачестиха, работа си намерих за лятото, изобщо - условията малко ме притискат. Свободното си време обаче го посвещавам на връзката ни. Въпреки това, малко повечко време заедно няма да ни се отрази зле, така че едно огромно благодарско и за този съвет!
P.S. За малко да си забравя обноските - благодаря на всички за пожеланията! Наистина, надявам се дълго време още да бъдем заедно с това девойче.
И аз това си мислех през цялото време, докато четях темата.
Обясни и,че е важно за теб да те подкрепя в това, което правиш. Изненадвай я с мили жестове, дори и без повод, така ще се убеди, че е единствената за теб.