^^

[Bloody-girl]

Тя беше там...
Женски, нежни ръце минаваха по лицето му, слизаха надолу и очертаваха силните му, мъжки гърди.
Но не бяха нейните...
Устните й се задържаха върху неговите,обикаляха всеки сантиметър от лицето му и прошепваха мили, любовни думи.
Но не бяха нейните...
Той се усмихна, вдигна я и я задържа в прегръдките си. Тъй топли и нежни, тъй различни. Претисна тялото й към неговото, погали косите й и устните му намериха нейните. Отново..за пореден път.
Тя ги наблюдаваше. Стоеше сама в нощта и ги гледаше. Сърцето й се пръсваше на мънички, болезнени кристалчета, но ги гледаше. Искаше й се да побегне, да спре сълзите си, ала тя стоеше там и ги гледаше..с любов, с болка, с отчаяние. Желаеше да е на нейно място. На мястото на Другата. Но не можеше...
Изведнъж той вдигна погледа си към нея. Поглед, пълен с омраза и удовлетворение. Той я гледаше така, както тя го гледаше преди. Тогава, когато очерни спокойния му свят. Обагри го в цветовете на мрака, скръбта и унижението. Тя го бе наранила, а сега той нараняваше нея.
След кратката пауза, той продължи да целува Другата. С нежност, с топлина, със страст... Сълзите й рукнаха, а гърдите й се изпълниха с болезнено стенание. Тя падна на земята и погледът и за пореден път обхвана лицето му.
Дишането й отслабваше, главата й пулсираше от болка, но не я беше грижа. Тя стоеше там и просто гледаше...
-------------------------------------------------------------

Той държеше ръката й. Нежната й, бледа, безжизнена ръка. Очите й, бяха насочени към лицето му, но тя не го гледаше. Гледаше през него, с празен, замръзнал поглед.
Сълзите му капеха по крехкото й тяло, мокреха късата й, копринена рокля и правиха кръвта й светло, болезнено червена.Красотата й вече не беше жива и ярка, а мъртвешка, мрачна и погубена..
,,Защо – чудеше се той - защо трябваше да е точно тя? Ангелите трябва да живеят...’’
Пръстите му бавно се движеха по студената й кожа. Очите му бяха замъглени, подути и гневни. Излъчваха омраза към цялото му същество. Той се мразеше...
Мразеше се, че не дойде по-бързо, че не я успокои и не я притегели в прегръдките си. Тя бе неговия живот, неговата малка светлинка. Погледна я с налудничев, нежен поглед. Той не можеше да живее без нея. Животът му щеше да е жалък и безчувствен. Можеше да е с нея само по един – единствен начин.
Взе кървавото стъкло от ръката й. Прободе кожата си и стъклото потъна в нея. Него не го болеше..вече не чувстваше нищо, освен копнеж.
Наведе се над тялото й, целуна устните й за последен път. Легна до нея и се отдаде на нея.. – на Смъртта.

[BloodyDreamer]

Изтръпнах!

[xoxi]

Първото - грабна ме.
Второто - загуби ме.

[IncendiaSanctus]

*Притисна
Лошо впечатление прави.
Иначе не лош опит. Може би да го поразшириш малко, да има някакво действие, някаква история ?

[Bloody-girl]

Благодаря ви на всички много.. продължавайте да давате градивна критика, от полза ми е.

[babyy123]

Браво! Страшно ми хареса

[wenii]

Настръхнах! Много добро!

[Bloody-girl]

Момичето тичаше.
Вятърът грубо брулеше лицето й, но нея не я интересуваше. Клоните драскаха кожата й,оставяха кървави дири по раменете й, скубеха косите й и я оставяха без дъх.
Но то бързаше. Бягаше с все сили и не обръщаше внимание на изпепеляващата го болка.
Присвиваше очи в страшния мрак и мъртвешката тишина. Единственото, което чуваше, бяха ударите на сърцето й. Дърветата хвърляха грозни, плашещи сенки. Дългите им нокти се оплитаха около нежната й шия, задушаваха я и спираха пътя й.Черните гарвани зловещо грачеха около нея и кълвяха черната й рокля. Студът се просмукваше в измореното й тяло и го караше да трепери. Тръпките на страха лазеха по гърба й и даряваха болезнените си прегръдки.
Елена искаше да го види… да вдъхне аромата му на дива мента и да го запази в сърцето си. Тя започна да разпознава светлинките на огъня, който се отразяваше в черните му очи.
Лицето му бе мъртвешки бледо от студа, а ръцете му трепереха така, както минзухарите се разлюляваха от силата на дъжда.
Тя застана пред него – мъничка, беззащитна, съсипана.. но го обичаше. Любовта й бе толкова силна, толкова заслепяваща, че от цялото й същество се излъчваше топлина и сила.
Ерик се изправи и я погледна учудено. Очите му се насълзиха и той се приближи. Зарови лице в косата й и обви силните си ръце около тялото й. Погали шията й, придърпа я към себе си и телата им, преплетени, докоснаха земята.
Легнаха и се отдадоха на страстта.

П.С .. за да не пускам нова тема. ^^

[ADMIRALKA14]

Имаш дарба и определено умееш да я развиваш. Имам само една забележка, която се отнася до първата ти публикация: Краят, когато и двамата се самоубиват е доста банален.Достатъчно креативен/на си за да измислиш нещо по-оригинално.