Момичето тичаше.
Вятърът грубо брулеше лицето й, но нея не я интересуваше. Клоните драскаха кожата й,оставяха кървави дири по раменете й, скубеха косите й и я оставяха без дъх.
Но то бързаше. Бягаше с все сили и не обръщаше внимание на изпепеляващата го болка.
Присвиваше очи в страшния мрак и мъртвешката тишина. Единственото, което чуваше, бяха ударите на сърцето й. Дърветата хвърляха грозни, плашещи сенки. Дългите им нокти се оплитаха около нежната й шия, задушаваха я и спираха пътя й.Черните гарвани зловещо грачеха около нея и кълвяха черната й рокля. Студът се просмукваше в измореното й тяло и го караше да трепери. Тръпките на страха лазеха по гърба й и даряваха болезнените си прегръдки.
Елена искаше да го види… да вдъхне аромата му на дива мента и да го запази в сърцето си. Тя започна да разпознава светлинките на огъня, който се отразяваше в черните му очи.
Лицето му бе мъртвешки бледо от студа, а ръцете му трепереха така, както минзухарите се разлюляваха от силата на дъжда.
Тя застана пред него – мъничка, беззащитна, съсипана.. но го обичаше. Любовта й бе толкова силна, толкова заслепяваща, че от цялото й същество се излъчваше топлина и сила.
Ерик се изправи и я погледна учудено. Очите му се насълзиха и той се приближи. Зарови лице в косата й и обви силните си ръце около тялото й. Погали шията й, придърпа я към себе си и телата им, преплетени, докоснаха земята.
Легнаха и се отдадоха на страстта.

П.С .. за да не пускам нова тема. ^^