Дано не е късно да ти дам нещо като съвет!Не виждам нищо лошо в това си чувствителен!Разбира се, така ще ти е доста по-труден пътят до намирането на момичето за теб.Бих ти казал да станеш безчувствен, защото в България в 21-ви век така е по-лесно да се оцелее.Като си чувствителен, повече те боли, можеш да си създадеш психически, както и физически проблеми, което не е добре, но точно това ни прави хора.Другото което е, щом си чувствителен, значи просто си такъв.Значи такъв си по рождение и природа.Не се променяй!

Ето ти и причини да не ставаш безчувствен:

Не си струва!Няма да имаш никаква полза!Можеш да си чувствителен и пак да имаш много момичета!Дори в интернет пише за статистики, че жените вече харесват чувствителни мъже!Ако ми говориш за безчувственост от сорта на постоянно лошо държане с момичета, като цяло държане на грубиян, няма смисъл дори да опитваш, няма да се случи(освен ако не искаш само секс, като дори това грубиянство не трябва да е на 100 %).

Има и друг вид безчувственост... такава, за която си слагам цялата същност и ти казвам да не го правиш... Говоря именно за онази безчувственост, в която не чувстваш ни радост, ни тъга, ни болка, ни веселба.Не разбираш какво са тези емоции и чувства на хората.Не разбираш защо един се смее, после плаче... Спираш да проявяваш интерес към каквото и да е... всичко просто ти става безразлично... все едно няма никакъв смисъл от него... Сигурен съм, че мнозина биха нарекли това отчаяност и депресия, но това не се докосва дори малко до тези понятия... това е далеч от тях и от каквото и да е друго... нарича се безчувственост... откъде знам ли... аз съм такъв... Може да съм умел, да мога да постигна всичко, което си наумя... защото за мен няма невъзможни неща, не се отказвам пред нищо... но съм безчувствен... и тази ми безчувственост се появи преди години от многото нараняване от момичета... и то не от кой знае какво, а защото постоянно си представях всичко като в приказка, а като не се случваше... непотолим огън ме изгаряше отвътре... Сигурен съм, че това е било някакво израстване, понеже баща ми и дядо ми са такива, каквито и аз сега.Така че, недей, не си и помисляй да ставаш безчувствен.Единственото решение на проблема ти е да израстнеш... да станеш по-мъдър и да не му мислиш толкова!Да се усмихваш и на най-голямата болка!