Здравейте! На 15 съм.
Имам си приятел /19г./ от 11 месеца, с който що-годе се разбираме. Малко ме изнервя с всякакви глупости, не се виждаме често, понеже живеем в един град, но аз уча в различен, и той работи в различен. С него времето ми минава прекрасно, не мога да се оплача - абсолютно всичко ми споделя, до най-малката подробност, както и аз на него. С него се чувствам най-добре. Родителите ми не го харесват, понеже той живее по своя начин, умее да се забавлява и общо-взето се прави на тарикат. Адски луд е. И те не го харесват, защото смятат, че се уча от него на простотии, да пуша и т.н. , това са подробности. Така .. от доста време, почти от началото на нашата връзка ми пише едно момче, също на 19г.,с което се познаваме от много отдавна, понеже родителите му и моите бяха големи приятели, и се знаем и аз просто го харесвам като външност. Изобщо не съм му обръщала внимание, но от 1-2 месеца насаам започнахме да си говорим като се видим и т.н. Е, той ми предложи да отидем в тях да гледаме филм и се съгласих. Знаех, че правя грешка, та моят приятел не ме пускаше да отида да се събера с приятели, да не се напия и да направя някаква глупост. Но ми имаше доверие все пак. И така , с това момче се гушкахме и се целувахме. В момента се чувствам ужасно и не знам, като се видим с какви очи ще го погледна. Какво ли не е правил за мен , а аз така да провалям всичко. Какво да правя? Няма да му казвам, но поне за да не ми е толкова кофти. Помня като бяхме скъсали за един месец, защото просто исках малко свобода и пространство, колко страдаше и ми беше казал, че преди да легне е плакал, както и сутрин, когато стане. А не мога да понеса този човек , който всичко, което и когато поискам ми е давал, да страда.