И ние не се виждаме от както се разделихме, не си и пишем, но миналата седмица го видях в тролея.
Аз: К'во правиш? *тъпа усмивка*
Той: Нищо, прибирам се от работа.

Това беше. Стана ми тъпо, разтуптя ми се сърчицето, но толкова. Не си представям да сме щастливи заедно. Не искам да се връщам към миналото и се уча да не го правя за всичко. Всичко минава... ТЪЖНО, но за добро...

Винаги ще го помниш, но няма да е същото. Просто красив спомен. Не се измъчвай за това и си се радвай на сегашното човече.