Историята ми започна 2009г., когато със семейството ми решихме да си купим къща в едно село.Идеята ни беше да си почиваме там ,далече от града и проблемите.В това село има доста роми,но въпреки това започнах да излизам.Взимах си някоя приятелка.В началото всичко беше наред.Разбрах,че представата ми за цигани е била съвсем различна.Едно момче,което имаше баба в това село ме хареса.Не знам дали в самото начало съм имала някакви чувства към него.. и до днес не мога да разбера,но малко по малко успя да ме омае.Не се усетих как мина времето,но той някак си ми завъртя главата.Майка му е ромка ,а баща му е българин.Живееше в града ,някак си го имах за различен.Започна да идва в къщи на село, запозна се с майка ми(тя знаеше за него) ,а баща ми мислеше ,че сме само приятели.Така минаха няколко месеца ,може би 5-6 .Той ми беше първият интимен приятел.След известно време той поиска да се виждаме и в града.Това беше може би най - големият ужас за мен.Знаех как ще реагират съучениците и приятелите ми ако ме видят с циганин.На него му личи- по -тъмен е и просто си му личи.Казах му,че не искам.Много плаках,чувствах се виновна.Той поиска тогава да се разделим и аз приех решението му,но ми беше много трудно. Въпреки всичко не можахме да се разделим, той ми каза ,че ме обича въпреки всичко.Тогава започнаха проблемите.Започнахме да се караме.Почти винаги той започваше и винаги в спора ставаше въпрос за това,че не искам да излизам с него ,че ме е срам и т.н.В споровете започна да ме бута и в последствие се стигна до удряне ,не по лицето ,а по тялото .Не съм имала някакви синини, но психическият тормоз ми се отразяваше.Когато се ядосва става различен човек,а през другото време се държи наистина мило и му вярвам че ме обича.Майка ми научи, много пъти се разделяхме и пак се събирахме.Така успяваше да омае майка ми,че понякога когато сме разделени и аз не му обръщам внимание,той започва да звъни на нея и да я манипулира,само и само да ме види.Миналата година разбрахме,че е взимал пари от нас и когато разбрахме и го питахме той си призна и каза ,че го е направил за да ми 'докаже' че наистина е циганин.Винаги обръща вината към мен.И след много раздели днес пак сме заедно.Той не избухва вече толкова ,примири се с положението до някъде.Всеки ден ми казва ,че иска да се променя ,но аз знам,че това не може да стане.Всеки път като се видим аз плача, той пак започва да говори за тази тема ,чувството за вина отново ме наляга и не мога и не мога да се разделя с него.Все едно нещо ме връща към него.Всичко което е направил ми е пред очите,не мога да го забравя.На моменти изпитвам такава омраза и ненавист и не мога да разбера какъв човек е той наистина.Дали ме обича или прави всичко за да ми отмъсти.Моля ви дайте ми съвет, не знам какво да правя искам вашето мнение като странични наблюдатели. Благодаря ;]