Всъщност и аз отвреме навреме се замислям на този въпрос.Не ми допадат постоянните раздели и събирания на два човека и често запълването на промеждутъка с други връзки на поне един от двамата.Та това винаги съм се чудел като го погледна от другата позиция.Ако стане така че двама човека са решили че другият е точният човек за тях.В един момент обаче поне на единият от двамата нещо започне да му липсва и намери човек който му се струва по подходящ и действа.Обаче след време нещата пак не потръгнат и той не реши че предишният е бил по подходящ.След време пак и пак и пак.Обаче не е ли това само използване на отсрещният човек колкото да не бъдеш сам въпреки че има неща в него,които не ти харесват, а от два столя най-лесно се пада на земята.От друга страна пък имаше една картинка дето един младеж расте и постоянно намира кусури на жените.Казва тая е грозна,тая е дебела,тая е кифла,тая е страшна,тая мирише(на цигари),,тая е лигава,тая е малка,тая е голяма,тая е кичозна и т.н..Накрая на картинката вече е станал старец и си казва: "Май най-добра беше миришещата".А смъртта се надвесила с косата зад стола му и казва: "Вече е твърде късно".