Мисля, че разбирам приятелката ти и по-точно бившата... Имах много сериозна и достатъчно дълга връзка - 1год. и половина. Историята горе долу съвпада - всеки ден виждане, телефонни разговори с часове, бяхме не просто гаджета, а най-добри приятели. Постоянно ходех с техните насам натам, както и той с нашите. Привързахме се към семействата си, особено аз към неговото, защото прекарвахме много време заедно. Дори приятелите ни бяха общи. Но просто в един момент той много се промени, почна да върши простотии, озлоби се към света изобщо. След един скандал, точно като направихме една година, той ме напсува и ме скъса по телефона. Бях съкрушена. След няколко дни почна да ми пада на колене и да иска да се съберем, е да ама аз разбрах и едни други работи и тотално изгубих доверие в него. Все пак събрахме се - беше хубаво за много кратко време, след това само скандали, рев и обиди. Съсипах се и накрая просто не издържахме и двамата, най-вече аз. Просто когато изгубиш доверие в човек, който е бил целият ти свят така да се каже, всичко се променя. Любовта си отива, озлобяваш се дори. Опитахме да бъдем приятели - не се получи. И моят съвет е дори да не опитваш. Не ходи на рождения и ден, не се наранявай още повече. Аз исках на бала му да отида, но размислих. Така само щях да удължа болката. Дай си време. Но ако питаш мен не поддържайте връзка. Нищо никога няма да е както преди. Ако имаш близки приятели поговори с тях, излизай насам натам. Прави нови неща, но се отдръпни от момичето. Тя ако иска ще те потърси отново да бъдете заедно.