Както много хора ти казаха, може би си преувеличила малко, но въпреки това и твоя не е мн прав поне две думи да не каже. Обаче хората са различни и може би той не е такъв тип. Най-добре поговорете и му обясни как си се почувствала. С бившето ми гадже непрекъснато се мотаехме с неговите приятели. Била съм само аз сред мнооого момчета. Позволявали са си закачки и ебавки, но съм го приемала на шега. Това, което ме подлудяваше обаче, беше че родителите му много често си позволяваха да ми се карат за разни неща и да ми дават акъл, а той да седи като путьо и да си трае. Не казвам да им се опълчва и да се кара с тях, но поне да смени темата. Още повече, че са ме обвинявали в неща, за които той е виновен. Ще дам един пример: имах хрема и не исках да се виждаме, да не го заразя. Той обаче настояваше ли настояваше, накрая се съгласих. Все пак беше просто хрема. Да ама два дни по-късно той се разболя, имаше температура и т.н. Баща му ме направи на две стотинки, че съм го заразила и че не сме се държали като зрели хора и т.н. А тоя моя седи и трае. Освен това после не искаше да ходи и на лекар много време, рави пневмония и влезе в болница. Чувствах се толкова зле. А всъщност дори не мисля, че съм го заразила аз, при положение че аз имах настинка за 2,3 дни. За справка, моите родители никога не са си позволявали да му кажат нещо, дори да е бил виновен, а когато съвсем лекичко баща ми го е закачал, веднага го защитавах. Да отвърнеш на приятелите му е лесно, но някак не върви да спориш с родителите му. Така че не е толкова сериозен проблема при теб.