Цитирай Първоначално написано от djipsito Виж мнението
Сега, авторке, ще ти разкажа една история.
Първите няколко дни след като тръгнах с бившия ми, бяхме излезли с негови приятели (още ги опознавах). Беше зимно време, много студено, аз бях толкова болна, че нямах глас. Трябваше да шепна ако говоря. Почна да ни вали един дъжд, едни порои, едни ветрове.. и се скрихме там под един навес. Срещнахме някъв тип и моя го поздрави, а тоя се домъкна при нас. После решихме да си ходим, а тоя искаше да ни черпи некви бири, а моя му каза, че ще си ходим, щото съм болна. Тъпака се изцепи "От кво е болна, да няма сифилис..." И познай. Бившия ми стоя и мълча като путка, една приятелка, дето беше с нас, си отвори устата и почна да го реди. А аз ако можех да говоря, не знам на кво щях да го направя.
Зориту, и в тая ситуация ли е нямало нужда да се намесва? Извинявай, ама си опира точно до самоуважението на момчето - какъв трябва да си, че да стоиш и да гледаш как нареждат приятелката ти така?
А, би ли ми дала пример ти какво би казала в тая ситуация. Гледам, че си много бойна и нареждаща нещо, та да чуем.

Преди няколко дни си празнувах рождения ден. Приятелят ми се опитваше да отвори бутилка вино, ама не беше работил с такъв вид тирбушон и нещо не му се получи от първия път. Успя, естествено, но на втория опит. След това с още 1-2 момчета палиха някъв суперстранен вид въглен за наргиле, бая време им отне. Една съученичка тогава вика: "Абе, едно вино не можеш да отвориш и т.н., в какво те бива?" Ебаваше се, но на мен ми се стори много грубо и щях да се намеся, но той ме изпревари. Никое себеуважаващо се момиче не би подминало такъв бъзик - да обижда него означава да обижда мен и вкуса ми, а те критика не търпят.

И преди да ме изкарате всякаква, аз съм от ония момичета, които могат да се оправят сами. Не се е случвало познат на приятеля ми да ме нареди, но подозирам, че не бих му го върнала, защото показва точно признак на слабост.
Лично мнение.