Здравейте от мен. Пиша тук по скоро за да излея мъката си, но няма и да се разсърдя на мнения, особено на хора били в същата ситуация. С приятеля ми сме заедно от 5 месеца, всичко стана случайно, но нещата бързи се развиха и връзката ни е много сериозна. Последния месец дори живяхме заедно и аз прекалено свикнах с него, с присъствието му, с грижовността му... с всичко. Проблема е, че от началото на връзката ни знаех, че лятото ще заминава за бригада в Щатите. Това ми тежеше през цялото време, защото го очаквах да се случи, но сега вече е факт!!! Вчера рано сутринта замина, а този ден беше най-тежкия в съзнателния ми живот до сега. Излишно е да навлизам в подробности, защото всеки може да си представи какво е чувството да те изоставят по този начин и в точно такъв момент. Измъчват ме толкова много неща - липсата му е основното, все едно нищо друго не е от значение точно сега. Измъчва ме това доколко аз му липсвам и в крайна сметка липсвам ли му изобщо, защото на него му предстои да види нещо ново, на дали аз съм му основната мисъл в глава. Измъчва ме това ще издържи ли иначе силната ни връзка на времето и разстоянието, което ще ни дели почти 4 месеца. Измъчва ме това дали няма да срещне друга там, по-подходяща за него. И още хиляди други въпроси, които не ми дават мира. А мина едва един ден без него. Има и друга мисъл, която ме притеснява - ще успея ли да му простя от една страна, че ме остави и от друга, че преживявам този ужас. Как човек да прости за такава болка? И в крайна сметка наистина ли ме обича толкова колкото твърди след като не му и мина през ум да се откаже... възможно ли е да обичаш силно и доброволно да се откажеш от него в името на нещо, което може само да съсипе все още крехкото щастие.
Наистина ще се радвам на всякакви мнения от хора били или не в същото положение.