Съгласна съм с вас, и най-вече с мнението на koshtramba. Прителя ми няма висше, на 27 години е, и заплатата му е 1 000Е. Много си зависи от волята на човек, борбата му за извисяване, нюха му на търсене на правилната работа, да не кажа и късмет... в много професионални дейности. Сега ако искаш да си доктор или учител, съответно ти трябва диплома и дори не виждам смисъл да кандидатстваш за това място без такава. Но има куп други неща и места, където дипломата ти не е на първо място и дори да я имаш, може да вземат кандидат без нея. Както Irti каза, май езика е едни ниво по-нагоре от бакалавъра. Защото езика открехва поне малко вратата.
Уча в България специалност, която след това няма развитие. Но не живея в България, така че това няма значение. Нещата към които съм се насочила имат перспектива в други страни, така че това е важното за мен. Но честно казано за хора, които записват просто ей така, не виждам смисъл. Например много мои съученици бяха записали по над 10 неща за кандидатстване в няколко университета, някой от които съвсем различни факултети и никаква обща връзка едно с друго. Чакаха просто да ги приемат някъде, все едно титлата студент те прави една крачка повече от другите. Да, ама не.
Irti каза, че било смешно и не одобрявал някой, който учи висше и мама и тати му плащат образованието. Еми аз можех да уча безплатно в друга държава (където забелжете унито ти е без пари), ама реших в милата България, защото професорите са от руски школи и са доста начетени хора. И сега едновременно с висшето уча и език, а домашните задължения не са хич малко, та нямам възможност да започна да работя. Ще работя, ама след като си изкарам бакалавъра. Сега почвам и семинари допълнителни. Еми, гордея се че майка ми ме издържа, има възможността да ми плаща таксите и ми е подкрепа за обучението. Не виждам срамно.